- Искаш да знаеш дали казаното от църквата за смъртта на баща ти е истина. Мислиш, че съм те използвал като пионка. Чудиш се дали не съм те излъгал да бъдеш неволен съучастник в смъртта на собствения си баща.
Преструването свърши. Тя се взираше, зашеметена от откровеността на магьосника. Не каза нищо, но бавно кимна.
- Подозирах, че може да се захванат с теб, защото имат затруднения с моето намиране.
Тя най-сетне съумя да проговори:
- Ти ли подготви смъртта на баща ми?
Есрахаддон позволи на мълчанието да увисне за миг, сетне отвърна:
- Да, Ариста.
Първоначално принцесата не можа да промълви и дума. Не бе възможно да го е чула правилно. Главата й бавно започна да се поклаща невярващо.
- Как... как можа?
- Нищо, казано от мен или когото и да било друг би разяснило това - поне не в настоящия момент. Може би един ден ще разбереш.
Сълзи се насъбраха в очите й. Тя ги избърса и се вторачи в магьосника.
- Преди да ме осъдиш, както знам, че ще направиш, спомни си едно. Църквата се опитва да те убеди, че съм демон, самият апостол на Убер-лин. Най-вероятно си мислиш, че духовниците са прави. Преди да ме прокълнеш завинаги и изтичаш в обятията на патриарха, помисли над следното. Кой одобри влизането ти в университета? Кой убеди баща ти да ти позволи? Как узна за мен? Как откри пътя си в затвор, за чието съществуване знаят само малцина? Защо бе научена да използваш скъпоценен камък за заключване и не е ли интересно, че същото бижу, с което влизаше в стаята си, осигуряваше и достъп до затвора? И как така млада девойка - принцеса или не - бе допусната в затвора Гутария и оставена недокосната не един и не два, а много пъти в продължение на месеци без действията й да бъдат обсъждани или докладвани на баща й?
- Какво искаш да кажеш?
- Ариста - рече чародеят - акулите не ядат морска храна защото им харесва, а защото пилетата не плуват. Всички се оправяме колкото можем с наличните си инструменти, но идва момент, в който трябва да се запитаме откъде са дошли въпросните инструменти.
Тя се взираше в него.
- Знаел си, че ще убият баща ми. Разчитал си на това. Дори си бил наясно, че може да убият мен и Олрик, и въпреки това се преструваше на мой приятел, на мой учител - чертите на лицето й се втвърдиха. - Училището свърши.
Тя му обърна гръб и се отдалечи.
* * *
Когато Ройс стигна края на обгорялата гора, забеляза редица пъстри шатри около старото село. Бяха увенчани със символи на нифронската църква и крадецът можа да види свещеници и имперски пазачи. По хълма също се движеха фигури, но никъде не видя познати.
Прикриваше се иззад дърветата, когато до ушите му достигна слуха на счупена клонка недалеч оттук. Запромъква се и бързо откри Магнус, клекнал в един храсталак.
Джуджето подскочи паникьосано и падна по гръб.
- Спокойно - прошепна Ройс, сядайки до лежащото джудже, което го наблюдаваше нервно.
Поглеждайки надолу по склона, Ройс осъзна, че джуджето е открило отлично място да наблюдава лагера. Намираха се на възвишение зад редица обгорели дървета, където част от храстите бяха оцелели. Под себе си виждаха като на длан палатките, оградата за конете и нужника. Прецени, че трябва да са около тридесетима.
- Какво правиш още тук? - запита Ройс.
- Чупех меч за партньора ти. Но сега си тръгвам.
- Какво се случи?
- А? Ами, Терън и Фанън бяха убити.
Ройс кимна, без да показва външни признаци на изненада или тъга.
- Ейдриън? Жив ли е?
Джуджето кимна и заразказва събитията от изтеклата нощ.
- След като то умря или се разпадна или каквото там се случи, Томас и аз отидохме при Ейдриън. Беше в безсъзнание, но жив. Ние се погрижихме за него и го сложихме под навес заедно с хлапето на Пикъринг и онзи войник. Преди утрото епископ Салдур и хората му се завърнаха с две коли. Сметнах, че или Гай е докладвал какво се е случило и си е довел помощ, или са чули, когато зверището е умряло. Спретнаха тоя лагер бързо като зайци. Забелязах стражи сред тях, затова се скрих тук. Преместиха Ейдриън, Хилфред и Моувин в онази бяла шатра и поставиха пазач пред нея.
- Това ли е всичко?
- Изпратиха хора да погребат убитите. Повечето заровиха на хълма близо до замъка, включително Фанън, обаче Томас се разсмърдя и уреди Терън да бъде погребан във фермата, дето е до реката.
- Вероятно си забравил да споменеш как си намерил кинжала ми?
- Алвърстоун? Мислех, че е у теб.
- Така е - увери го Ройс.
Джуджето провери ботуша си и изруга.
- Докато си изследвал биографията ми, със сигурност си се натъкнал на факта, че като млад се прехранвах с джебчийство.
- Спомням си нещо подобно - изръмжа дребосъкът.
Ройс изтегли камата от ножницата и се взря в Магнус.