Авемпарта

- Загубих седмина добри хора и едва се измъкнах жив. Не бих нарекъл това допускане.

- И как по-точно група селяни надвиха прословутите серети?

- Не селяни. Двама бяха от рода Пикъринг, а също и Ейдриън Бле-куотър беше там.

- За Пикърингови разбирам, но Блекуотър? Той е прост главорез.

- Не, той и партньорът му са нещо повече от това.

- Ройс и Ейдриън са отлични крадци. Доказаха това в Меленгар и сетне в Чадуик. Бедният Арчибалд още изпада в истерия при мисълта за тях.

- Не - каза Гай. - Има и друго. Блекуотър владее тешлорски умения, а приятелят му Ройс Мелбърн е елф.

Салдур премигна.

- Елф? Сигурен ли си?

- Минава за човек, но съм убеден.

- И това е вторият път, когато ги намираме заедно с Есрахаддон -загрижено промърмори Салдур. - Този Ейдриън още ли е тук?

- В болничната палатка е.

- Незабавно постави охрана.

- Наредих да бъде охраняван още от мига, в който го завлякохме там. Трябва да обърнем внимание на момичето. Ако не направим нещо, тя може да ни посрами - каза Гай и леко измъкна меча от ножницата. - Скърби за загубата на баща си. Не би било изненадващо, ако се хвърли от водопада в пристъп на отчаяние.

- А Томас? - запита Салдур, докато посягаше за нова порция къпини. - Очевидно е, че той няма да си държи устата. И него ли ще убиеш? Под какъв предлог? Ами всички останали в лагера, които го чуха как цяла сутрин бръщолевеше как тя била наследника? Всички ли ще убием? Ако го сторим, кой ще носи багажа ни обратно до Ерванон? - запита усмих-нато.

- Не виждам нищо смешно - сопна се Гай, прибирайки изцяло меча си.

- Може би защото не гледаш от правилната перспектива - рече му Салдур. Гай беше добре обучено и жестоко куче-пазач, но му липсваше въображение. - Ами ако не я убием? Ако я направим императрица?

- Селянка? Императрица? - присмя се Гай. - Да не си си изгубил

ума?

- Въпреки политическото му влияние, смятам че никой от нас, включително патриарха, не беше особено доволен от избора на Ръфъс. Той беше глупак, разбира се, но също и упорит, могъщ глупак. Всички подозирахме, че може да се наложи да бъде убит след около година, което щеше да породи хаос из новосъздадената империя. Колко по-добре би било да имаме императрица, която ще прави каквото й бъде наредено още от самото начало?

- Но как бихме могли да я популяризираме сред аристократите?

- Няма да го правим - каза Салдур и на сбръчканото му лице изгря усмивка. - Вместо това ще се съсредоточим върху простолюдието.

- Как така?

- Националистическото движение на Дигън Гаунт доказа, че те имат сила. Графове, барони, дори крале се страхуват от влиянието, което някой от простолюдието би могъл да окаже. Една негова дума би могла да предизвика селско въстание. Би се наложило лордовете да избиват собствените си хора - собствените си източници на доходи - само, за да поддържат реда. Това ги изправя пред нежелателната алтернатива между бедност и смърт. Земевладелците биха направили почти всичко, за да избегнат подобна ситуация. Какво би станало, ако се възползваме от това? Селяните отдават почит на църквата, следвайки ученията й като божествена истина. Какво по-вдъхновяващо от това да им бъде предложен лидер, откъснал се от тяхната многолика утроба? Водач, който е един от тях и е в състояние да разбере напълно съдбата на бедните, немитите, онеправданите. Тя не само е селянка-кралица, но и Наследникът на Новрон и всички онези прелестни очаквания, които вървят в комплект. Наистина, в най-тъмния час Марибор още веднъж ни изпрати божествен водач, който да ни изведе от мрака.

Бихме могли да разпратим бардове, които да повтарят епичната история за чистата, непокварена девойка, убила елфическия демон, срещу когото дори лорд Ръфъс бил безсилен. Ще го наречем Напаст Ръфъсова. Да, допада ми - много по-лесно от непроизносимото гиларабрин.

- А тя ще може ли да следва поверената й роля? - запита Гай.

- Видя я. Та тя е почти в безсъзнание. Не само че няма дом, приятели или близки, пари или собственост - тя е и емоционално опустошена. Ако докопа отнякъде нож, подозирам, че би си прерязала китките. Най-хубавото е, че веднъж обявим ли я за императрица, веднъж сдобием ли се с ревностната подкрепа на хората, никой благороден земевладелец няма да посмее да ни се противопостави. Можем да направим каквото планирахме да сторим с Ръфъс. Само дето вместо грозно убийство, просто ще я омъжим. Новият съпруг ще управлява като император, а нея ще заключим нейде в тъмна стая и ще я показваме на зимните изложения.

Гай се усмихна.

- Смяташ ли, че патриархът ще се съгласи? - попита го Салдур. -Бихме могли да изпратим куриер днес.

- Не, това е прекалено важно. Аз самият ще отида. Ще потегля веднага щом мога да яздя. Междувременно...