Авемпарта

Махна се от поляната, влезе в храсталака и заобиколи. Движеше се толкова тихо, колкото му позволяваха уменията, но не намери никого.

Ройс стоеше объркан. Потърси следи на местата, където бе видял фигурите, но не откри - дори огънато стръкче трева. В крайна сметка се отказа и се върна при останалите.

- Всичко наред ли е? - запита Ейдриън, възседнал Мишка и улавящ слънцето с широкия си снежнобинтован гръб.

- Предполагам - отвърна крадецът, докато яхваше коня си.

Поведе ги на югозапад покрай хълмовете близо до водопада, следвайки еленска пътека, прорязала гъстата гора. Същата пътека, която бе открил по време на диренето си за тунел към кулата. Ейдриън и Моувин се справяха по-добре от очакваното, макар и двамата да потръпваха от болка, когато конете им пристъпеха погрешно.

Ройс продължаваше да наднича през рамо, но не видя нищо.

В напредналия следобед бяха напуснали гората и открили главния път, отвеждащ на юг към Олбърн. Тук спряха, за да прегледат превръзките на ранените. Моувин бе започнал да кърви отново, но не беше нищо сериозно и Магнус показа, че и като медицинска сестра го бива не по-малко от ковачеството. Ройс прерови дисагите и откри подходяща за Ейд-риън риза.

- Не би трябвало да имаме проблеми - каза им Ройс, докато ровеше из инвентара им. - С малко късмет ще сме в Медфорд след седмица.

- Бързаш, нали? - каза Ейдриън.

- Може да се каже.

- Мислиш си за Гуен?

- Мисля си, че е време да й разкрия някои неща за себе си.

Ейдриън се усмихна и кимна.

- Смяташ ли, че Тракия ще бъде добре?

- Изглежда Томас се грижи доста добре за нея.

- Дали наистина ще я направят императрица?

- Никакъв шанс - Ройс поклати глава и му подаде ризата. - Какво възнамеряваш да правиш сега? - обърна се към джуджето той.

Джуджето сви рамене:

- Имаш предвид, ако не ме убиеш?

- Нямам такова намерение, но старият ти работодател, църквата, може да го стори, след като вече си против нея. Ще те преследват: точно както ще сторят с Ейдриън и Моувин. А без подкрепата на църквата, сам няма да оцелееш дълго. Градовете в Аврин не са особено гостоприемни за твоя вид.

- Както навсякъде.

- Точно това имах предвид - Ройс въздъхна. - Известно ми е едно много закътано място, където би могъл да се скатаеш. Място, което църквата не е особено вероятно да посети. Имат нужда от каменоделска работа и със сигурност биха оценили услугите на опитен занаятчия като теб.

- Как се отнасят към джуджетата?

- Не мисля, че това ще е проблем. Те са от типа хора, които харесват всички.

- Бих могъл да се върна към каменоделството - кимна Магнус.

- Майрън ще го побърка в опитите си да възстанови манастира точно както е бил - каза Ейдриън. - Досега са сменили петима строители.

- Знам - отвърна Ройс с лека усмивка.

Ройс се покатери на Мишка, докато Магнус се отправи напред да провери Моувин.

Ейдриън изтупа ризата си, преди да мушне крайник в ръкава.

- Ариста ми каза, че двамата сте били с Есрахаддон в кулата миналата нощ. Каза, че той се нуждаел от помощ за нещо, но не сподели за какво.

- Използваше кулата, за да открие Наследника на Новрон - отговори Ройс.

- Откри ли го?

- Така мисля, но нали го знаеш Есра. Няма как да си сигурен в как-вото и да било, когато си имаш работа с него.

Ейдриън кимна и потрепна, докато навличаше дрехата над раменете си.

- Затруднения?

- Някой път трябва да опиташ да се обличаш със счупени ребра. Не е толкова лесно.

Ройс продължаваше да го гледа.

- Какво има? Толкова ли съм интересен? - попита Ейдриън.

- Носиш този медальон откакто те познавам, но така и не си ми казал откъде го имаш.

- А? Това ли? - каза боецът. - Нося го, откакто се помня. Остана от баща ми.

Речник

Авемпарта: древна елфическа кула.

Аврин: централна и най-силна от четирите Апеладорнски нации, разположена между Трент и Делгос.

Ади Ууд: майка на Тракия, съпруга на Терън.

Акуеста: столица на кралство Уоррик.

Албърт Уинслоу, виконт: лишен от земя аристократ, използван от Ририя като посредник с благородниците.

Алвърстоун: кинжалът на Ройс.

Алебарда: дълго оръжие, предназначено за употреба с две ръце. Аленда Ланаклин, лейди: дъщеря на маркиз Виктор Ланаклин, сестра на брат Майрън от Уиндското абатство.

Али: дъщеря на Уайът Деминтал.

Амброуз Муур: управител на затвор и солни каторги Манзант. Амрат Есендън, крал: владетел на Меленгар, баща на Олрик и Ариста.

Амрил, графиня: аристократка, която Ариста омагьосала с циреи. Антън Булард: историк и автор на „Историята на Апеладорн “. Апеладорн: четири човешки нации - Трент, Аврин, Делгос и Калис. Арвид Макдърн: син на Дилън Макдърн от Далгрен.

Ариста Есендън, принцеса: член на управляващата Меленгар династия, дъщеря на Амрат, сестра на Олрик.

Аркадиус Винтарус Латимър: професор в университета Шеридън. Арманд, крал: владетел на Олбърн, женен за Адълайн.

Арчибалд „Арчи“ Белънтайн: граф на Чадуик.

Ба Ран Гхазел: морски гоблини.

Белинда Пикъринг: изключително привлекателната жена на граф Пикъринг, майка на Ленар, Моувин, Фанън и Денек.

Белстрадови: рицарски род от Чадуик, включващ сър Бректън и Уесли.

Белънтайн: управляваща династия в графство Чадуик.