Авемпарта

-Олеле! - възкликна Бърнис, когато каретата подскочи за пореден път. Това бе най-близкото до ругатня в нейния речник. Ариста погледна косо и видя, че клатенето прави наливането на брендито предизвикателство. Саули с бутилката, Бърнис с чашата, ръцете им подскачайки нагоре и надолу, мъчейки се да се срещнат в средата като някакво панаирджийско изпитание на уменията - привидно лесна игра, но предназначена да засрами играчите. Накрая Саули успя да наклони бутилката и двамата се радваха много.

- Нито капка не бе изгубена - каза самодоволно той. - За здравето на новия посланик. Нека ни накара да се гордеем - той вдигна чашата, отпи голяма глътка и се облегна назад с въздишка. - Била ли си в Ерванон преди, мила?

Ариста поклати глава.

- Струва ми се, че ще ти се стори духовно облагородяващо. Изненадан съм, че баща ти никога не те е водил тук. Това е поклонничество, което всеки член на църквата трябва да направи в живота си.

Ариста кимна, без да си прави труда да споменава, че покойният й баща не е бил особено набожен. От него се изискваше да участва в религиозните служби на кралството, но често пренебрегваше тези задължения, ако рибата кълвеше или ловците бяха забелязали елен в долината на реката. Разбира се, съществуваха и моменти, в които бе търсил утеха. Тя дълго се чудеше за смъртта му. Защо е бил в параклиса в онази нощ, ко-гато проклетото джудже го е промушило? И по-важно, как вуйчо й Пър-си е знаел че ще бъде там и е използвал тази информация, за да планира смъртта му? Това я бе обърквало, докато изведнъж осъзна, че не се е молел на Марибор или Новрон, а е говорел с нея. Бе годишнина от пожара. Датата, на която майката на Ариста бе умряла. Вероятно беше посещавал параклиса всяка година и Ариста се притесняваше от това, че вуйчо й е знаел за бащините й навици повече от нея. Притесняваше я също, че никога не си бе помисляла да се присъедини към краля.

- Ще имаш привилегията да се срещнеш с Негово Светейшество, архиепископът на Гхент.

Тя се изправи, изненадана:

- Олрик никога не ми е споменавал нищо за това. Мислех, че просто ще минем през Ерванон на път за Дънмор.

- Не е официална уговорка, но той би желал да види новия посланик на Меленгар.

- Ще се срещам ли и с патриарха? - запита притеснено тя. Неподготвеността за Дънмор бе едно, но среща с патриарха, без да е готова за това предварително, би била пълен крах.

-Не - Салдур се усмихна като зрител на прощъпалник. - Докато наследникът на Новрон не бъде открит, патриархът е най-близък до божия глас. Живее в уединение, говорейки само в редки случаи. Много велик, много свят човек. Освен това не можем да те бавим дълго. Не искаш да закъснееш за уговорката с крал Росуорт в Гламрендор.

- В такъв случай ще пропусна турнира.

- Не виждам защо - каза епископът след поредна глътка, оставила устните му бляскави.

- Ако бързам за Дънмор, няма да мога да бъда в Ерванон да...

- О, турнирът няма да се проведе в Ерванон - обясни й Салдур. - Тези прокламации, които несъмнено си видяла, показват, че от участниците се очаква да се съберат там.

- Тогава къде ще се проведе?

- Това е нещо като тайна. Предвид важността на събитието, нещата трябва да бъдат държани под контрол, но мога да ти кажа това: Дънмор ще ни е по пътя. Ще спреш там за достатъчно дълго време за аудиенцията си с краля и след това ще можеш да продължиш към турнира. Олрик със сигурност би желал неговият посланик да присъства на това събитие.

- О, чудесно, аз също бих искала. Фанън Пикъринг ще участва. Но това означава ли, че ти няма да дойдеш?

- Това зависи от решението на архиепископа.

- Надявам се, че ще можеш. Сигурна съм, че Фанън би оценил подкрепата на повече хора.

- О, това не е съревнование. Зная, че всички тези хералди го оповестяват като такова, което е лошо, защото патриархът нямаше такова намерение.

Ариста се взираше объркана:

- Мислех си, че е турнир. Видях обявление, че църквата организира голямо събитие; изпитание на храбростта и умението, и че победителят ще получи някаква великолепна награда.

- Да, всичко това е вярно, макар и подвеждащо. Не се изисква толкова умение, колкото храброст и. Ще видиш.

Той наклони чашата и се намръщи, сетне погледна с надежда към Бърнис.

Ариста задържа поглед върху духовника за миг, чудейки се какво ли означава това, но Саули очевидно бе изчерпал темата. Тя се обърна отново към прозореца. Хилфред яздеше до каретата на белия си жребец. За разлика от Бърнис, той бе тих и дискретен. Винаги бе до нея, резервиран, внимателен, ненатрапчив - доколкото последното бе възможно за човек, от когото се очакваше да я придружава навсякъде. Винаги й бе пред очите, но без да се набива в тях - перфектната сянка. Но след делото, той бе различен. Промяната бе дребна, но тя усети как той се е отдръпнал от нея. Може би се е чувствал виновен за показанията си или може би подобно на мнозина други вярваше в някои от повдигнатите й обвинения. Бе възможно Хилфред да си мисли, че служи на вещица. Може би дори съжаляваше, че я е спасил от огъня онази нощ. Тя пусна завесата и въздъхна.

* * *