Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Последвах съвета на Ирод за мраморните плочи, предназначени за облицоване на вътрешността в Калигуловия храм: изглеждаха много красиви, наредени край цирка. А сетне трябваше да реша какво да правя със самата сграда, която беше много хубава, дори и така, оголена от скъпоценните си украси. Хрумна ми, че ще бъде само проява на справедливост към боговете близнаци Кастор и Полукс, искрено извинение за обидата, нанесена им от Калигула, който бе превърнал техния храм в обикновен вход към своя храм, ако им го дам като пристройка към техния. Калигула беше пробил стената зад техните статуи, за да оформи главния вход към своето светилище, тъй че те му бяха нещо като вратари. Не оставаше нищо друго, освен да се преосвети това място. Определих подходящ ден за церемонията и си спечелих одобрението на боговете с предзнаменование; защото ние правим тази разлика между предзнаменование и освещаване, а именно освещаването се извършва по волята на човека, но преди това предзнаменованието трябва да потвърди благосклонното съгласие на съответното божество. Избрал бях петнадесетия ден на юни, деня, в който членовете на римското конническо съсловие излизат, увенчани с маслинени венци, да почетат Близнаците в тържествена конна процесия: от храма на Марс те тръгват по главните улици на града и се връщат до Храма на Близнаците, където извършват жертвоприношение. Церемонията представлява възпоминание на битката край Регилското езеро, която се е състояла на този ден преди триста години. Лично Кастор и Полукс дошли на коне, за да помогнат на римската войска, която отчаяно отстоявала езерните брегове срещу надвишаващата ги войска на латините; и оттогава те се смятат за покровители на конническото съсловие.

Приех предзнаменованията в малката площадка, устроена за тази цел на билото на Капитолийския хълм. Призовах боговете и след съответните изчисления определих в коя част на небето да правя наблюденията си, а именно там, където по това време се намираше съзвездието на небесните Близнаци. Тъкмо бях привършил, чух далечни крясъци отгоре и очакваният знак се появи. Беше двойка лебеди, които идваха откъм посоката, която бях определил, а шумът от крилете им ставаше все по-силен и по-силен, колкото повече наближаваха. Знаех, че това трябва да са самите Кастор и Полукс в друг образ, защото, както ви е известно, те и сестра им Елена са излюпени от същото трижълтъчно яйце, снесено от Леда, след като била любена от Юпитер, престорен на лебед. Птиците прелетяха точно над своя храм и скоро изчезнаха в далечината.

Ще избързам малко в разказа си, за да опиша празненството. То започна с религиозно очищение. Ние жреците и нашите помощници минавахме в тържествена процесия край храмовия двор, понесли лаврови клонки, които потапяхме в светена вода и пръсвахме с тях, докато вървяхме. Направих си труда да изпратя за вода от Регилското езеро, където Кастор и Полукс впрочем имаха друг един храм: споменах произхода на водата в молитвата си. Изгорихме също така сяра и ароматни билки, за да пропъдим злите духове, а музика от флейти целеше да заглуши всяка прокобна дума, която би се произнесла там. Това очищение имаше за цел да освети всичко в обсега на кръга, който бяхме очертали, а той включваше новата постройка, както и самия храм. Зазидахме отвора: основния камък поставих аз. След това извърших жертвоприношението. Избрал бях такива жертви, които знаех, че ще се понравят най-много на боговете — за всеки от тях по един вол, една овца, едно прасе, всички без какъвто и да е дефект и всички близнаци. Кастор и Полукс не са главни божества: те са полубогове, които поради разнородните си родители прекарват определени дни на небето и в подземния свят. Когато се прави жертвоприношение на духовете на загинали герои, главата на жертвата се свежда надолу, но когато се принася на богове, главата се вдига нагоре. Така че в приношението на Близнаците аз приложих един древен начин, който не бе използуван от години насам, като съответно навеждах едната глава надолу, а другата вдигах нагоре. Рядко съм виждал вътрешности с по-благоприятни предзнаменования.

За случая Сенатът ми беше гласувал триумфални одежди: поводът беше един незначителен военен поход, който наскоро бе завършил благополучно в Мавритания, където, след като Калигула беше убил царя, братовчед ми Птолемей, бяха последвали размирици. Самият аз нямах нищо общо с мавританската експедиция и при все че по това време беше нещо обичайно на главнокомандуващия да се гласуват триумфални одежди след завършването на някой поход, макар сам той изобщо да не е напущал града, не бих приел тази чест, ако не беше едно особено съображение. Реших, че ще изглежда странно за един главнокомандуващ да освещава храма на единствените двама гръцки полубогове, които някога са се сражавали за Рим, в облекло, което звучи като пълно признание за това, че сам той никога не е командувал армия. Но по време на церемонията си сложих само триумфалния венец и плащ; през петдневните празненства обаче носех обикновената сенаторска тога, поръбена с пурпур.