Читаем Аз, Клавдий. Божественият Клавдий полностью

Тиберий Клавдйй Цезар Август Германия, император, върховен понтифекс, народен трибун, консул за трети път, до Сената и римския народ, поздрав.

Осъзнавам един свой недостатък, който ме тревожи дори повече, отколкото тревожи вас самите, защото човек съжалява повече за бедите, които сам е причинил, отколкото за бедите, които произлизат от друг източник, особено от някой властен източник, над който човек има малко или никаква власт, като например мълнията, болестта, градушката или строгостта на съдията: имам пред вид внезапните пристъпи на гняв, чиято жертва ставам все по-често, откакто поех тежестта на управлението, с което против моята воля ме натоварихте. Така например оня ден изпратих вест на гражданите на Остия, че отивам да видя как напредват изкопите за новото им пристанище и че потеглям надолу по Тибър и те могат да ме очакват към пладне и ако имат някакви жалби относно поведението на тамошната армия от работници или ако имат някакви прошения, аз с радост ще ги изслушам; но като стигнах Остия, ни една лодка не се притече да ме посрещне и никаква група от градски представители не ме очакваше на пристанището. Аз се разгневих, изпратих да повикат ръководните лица от града и началника на пристанището и се обърнах към тях с най-гневни слова, запитвайки ги дали съм станал толкова отвратителен и безполезен в техните очи, че дори един моряк не е готов да завърже кораба ми на пристана, когато пристигам, и че сега очаквам от тях да ми поискат и такса, загдето изобщо съм влязъл в пристанището им, и какви са тези неблагодарни жители на Остия, да се ежат и хапят ръката, която ги храни, да се извръщат от нея с безразличие. Но те ми представиха едно просто обяснение: съобщението ми изобщо не пристигнало при тях. Те се извиниха, аз също се извиних и отново се сприятелихме, без лоши чувства и от двете страни. Но аз се измъчих повече от моя гняв, отколкото те самите, защото на съвестта им не тежеше никакъв зъл умисъл, докато им крещях, а пък аз останах дълбоко посрамен, защото ги обидих.

Затова нека ви призная, че съм подвластен на тези гневни пристъпи, но ви моля да ми съчувствувате заради тях. Те никога не траят дълго и са безобидни: лекарят ми Ксенофонт твърди, че се дължали на преумора, тъй както и безсънието ми.

Напоследък не съм в състояние да спя след полунощ; далечният тътен на селските коли, които идват в града със стоки за пазара, ме държи буден до разсъмване, когато понякога имам щастието да поспя за един час. Поради това често съм сънлив на съдебните заседания в следобедните часове.

Друг мой недостатък, който искам да си призная, е склонността ми да проявявам злопаметност: за това не бих могъл да обвинявам нито преумората, нито лошото си здраве, но смея да кажа и го заявявам, че всяка злоба, на която от време на време се поддавам, никога не е напълно безпочвена, нито се дължи на необяснима антипатия към вида на някой човек, нито на държанието му, нито на завист към богатството му, нито към неговите способности. Тя всякога се основава на предизвикана лична обида, нанесена ми някога, за която не е било поискано извинение, нито помирение. Така например при първото ми посещение в съда — малко след възкачването ми, — за да уредя делата на хората, обвинени в предателство, аз забелязах същия безочлив съдебен служител, който веднъж бе сторил всичко по силите си, за да спечели благоволението на моя племенник, покойния император, за моя сметка, в оня случай, когато несправедливо ме бяха обвинили във фалшификация. Тогава той бе възкликнал, сочейки към мене: „Вината е изписана на лицето му. Защо да продължаваме разискванията? Осъди го незабавно, Цезаре!“ Нима за мен не бе съвсем естествено да запомня това? Аз викнах на тогова, когато се превиваше пред мен на входа: „По лицето ти е изписана вина! Напусни този съд и да не си посмял да се появиш в ни един римски съд!“

Всички вие знаете старата патрицианска поговорка: „Aquila non captat muscas“ — „Орелът е благородна душа и той не ходи на лов за мухи“, което означава, че той не преследва жалки цели или не се унижава да си отмъщава на злобните хорица, които са го предизвикали. Но нека ви цитирам едно разширение, направено преди много години от моя благороден брат, Германик Цезар:

Captat non muscas aquila; at quaeque advolat ultroFaucibus augustus, musca proterva perit.

Не забравяйте това и няма да имаме недоразумения, а ще си останем свързани с взаимна обич, която тъй често сме изявявали един към друг. Сбогом.

Перейти на страницу:

Все книги серии Клавдий (bg)

Похожие книги

Степной ужас
Степной ужас

Новые тайны и загадки, изложенные великолепным рассказчиком Александром Бушковым.Это случилось теплым сентябрьским вечером 1942 года. Сотрудник особого отдела с двумя командирами отправился проверить степной район южнее Сталинграда – не окопались ли там немецкие парашютисты, диверсанты и другие вражеские группы.Командиры долго ехали по бескрайним просторам, как вдруг загорелся мотор у «козла». Пока суетились, пока тушили – напрочь сгорел стартер. Пришлось заночевать в степи. В звездном небе стояла полная луна. И тишина.Как вдруг… послышались странные звуки, словно совсем близко волокли что-то невероятно тяжелое. А потом послышалось шипение – так мощно шипят разве что паровозы. Но самое ужасное – все вдруг оцепенели, и особист почувствовал, что парализован, а сердце заполняет дикий нечеловеческий ужас…Автор книги, когда еще был ребенком, часто слушал рассказы отца, Александра Бушкова-старшего, участника Великой Отечественной войны. Фантазия уносила мальчика в странные, неизведанные миры, наполненные чудесами, колдунами и всякой чертовщиной. Многие рассказы отца, который принимал участие в освобождении нашей Родины от немецко-фашистких захватчиков, не только восхитили и удивили автора, но и легли потом в основу его книг из серии «Непознанное».Необыкновенная точность в деталях, ни грамма фальши или некомпетентности позволяют полностью погрузиться в другие эпохи, в другие страны с абсолютной уверенностью в том, что ИМЕННО ТАК ОНО ВСЕ И БЫЛО НА САМОМ ДЕЛЕ.

Александр Александрович Бушков

Историческая проза
Салават-батыр
Салават-батыр

Казалось бы, культовый образ Салавата Юлаева разработан всесторонне. Тем не менее он продолжает будоражить умы творческих людей, оставаясь неисчерпаемым источником вдохновения и объектом их самого пристального внимания.Проявил интерес к этой теме и писатель Яныбай Хамматов, прославившийся своими романами о великих событиях исторического прошлого башкирского народа, создатель целой галереи образов его выдающихся представителей.Вплетая в канву изображаемой в романе исторической действительности фольклорные мотивы, эпизоды из детства, юношеской поры и зрелости легендарного Салавата, тему его безграничной любви к отечеству, к близким и фрагменты поэтического творчества, автор старается передать мощь его духа, исследует и показывает истоки его патриотизма, представляя народного героя как одно из реальных воплощений эпического образа Урал-батыра.

Яныбай Хамматович Хамматов

Проза / Историческая проза