Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Но въпреки това аз смятам, мила ми Ливия, че Британия трябва един ден да се превърне в гранична провинция. Неразумно е да се позволява един остров, тъй близо до Франция и населяван от толкова свирепо и многобройно население, да остане независим. Като се вглеждам в бъдещето, виждам Британия да се превръща в страна, цивилизована като днешна Южна Франция; и смятам, че островитяните, които са ни расово сродни, ще се превърнат в много по-добри римляни, отколкото можем да очакваме от германците, защото германците въпреки привидната си смиреност и склонност да изучават нашия начин на живот, всъщност са ни много по-чужди по дух, отколкото дори мавританците или евреите. Не бих могъл да обясня чувствата си другояче, освен като кажа, че твърде бързо се учат: знаеш поговорката: „Който бързо учи, бързо забравя“. Може да ти се струвам глупав, като пиша за британците, сякаш вече са станали римляни, но не е безинтересно да се размишлява за бъдещето. С това нямам пред вид близките двадесет или петдесет години, но ако оставим на французите петдесет години да се подготвят за цивилизацията и ако отпуснем още двайсетина години за пълното покоряване на Британия, може би след сто години от днес Италия ще бъде тясно свързана с целия британски архипелаг и (не се усмихвай) може би британски благородници ще са заели местата си в римския Сенат. Междувременно трябва да продължаваме политиката си на търговско проникване. Този цар Цимбелин, който се е наложил като повелител на по-голямата част от острова, приема сърдечно римо-френските търговци и дори гръцките лекари, особено очните лекари, защото, както изглежда, британците страдат много тежко от очни болести поради мочурливата почва; а пък римските монетчици му изсякоха една красива сребърна монета — златните монети му се струват дивашки — и той поддържа приятелски отношения с нашите управители във Франция: Британската търговия се е развила много през последните няколко години. Казаха ми, че в двореца на Цимбелин в Колчестър се говори колкото на латински, толкова и на британски.

В този смисъл бих искал да цитирам историка Страбон, който, пишейки в първите години от управлението на Тиберий, отбелязва: