Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Добре би било също да изложа накратко главните черти на друидизма, религия, която, както изглежда, бе някаква смесица между келтски и местни вярвания. Не мога да гарантирам, че подробностите отговарят на истината, защото сведенията са противоречиви. Да се пише на книга за основите на друидизма, е забранено и ужасна съдба сполетява всеки, който се осмели да разкрие същността и на най-незначителните тайнства. Моето описание се основава на разказите на изтъкнати отстъпници от религията, но сред тях няма нито един друидски жрец. Ни един посветен друид не е бивал увещан да разкрие религиозните тайнства, та дори и под натиска на тежки мъчения. Думата „друид“ означава „дъбов човек“, защото това е тяхното свещено дърво. Свещената им година започва с напъпването на дъба и завършва с спадането на листата му. Има един бог, наречен Танар, чийто символ е дъбовото дърво. Той е, който с едно припламване на мълния създава имела върху клона на дъба — имелът, който е най-силният лек срещу магиите и всички други болести. Има също и един слънчев бог, наречен Мабон, чийто символ е белият бик. После идва Луг, бог на медицината, поезията и изкуствата, чийто символ е змията. Но всички те са всъщност една и съща личност, един бог на Живота-в-Смъртта, обожаван в различни изображения, подобно на Озирис в Египет. Тъй както Озирис ежегодно бива удавян от бога на водните простори, тъй и това тройно божество ежегодно бива убивано от бога на Мрака и Водата, чичо му Нодонс, и отново се връща към живот от мощта на своята сестра Сулис, богиня на Изцелението, която отговаря на Изида. Нодонс се изявява посредством гигантска вълна, висока дванайсет стъпки, която на определени интервали се втурва нагоре по устието на Севърн, главната от западните реки, и опустошава реколтите и хижите на цели трийсет мили в сушата. Религията на друидите не се изповядва от племената като единици, защото всъщност това са бойни сдружения, предвождани от царе и благородници, а се практикува от тринайсет тайни общности, наречени по имената на различни свещени животни, като членовете на всяка общност принадлежат към най-различни племена; защото месецът, в който човек е роден — те имат година от тринайсет месеца, — определя общността, към която трябва да принадлежи. Тъй съществуват Бобри, Мишки, Вълци, Зайци, Диви котки, Бухали и т.н., а всяка общност си има свое определено учение и се управлява от един друид. Главният друид властвува над целия култ. Друидите не участвуват в сражения и членовете на една общност, които се срещат в племенни битки на противникови страни, са свързани с обет да си помагат едни на други.

Тайнствата на друидската религия имат в основата си вярването за безсмъртието на човешката душа и в подкрепа на него се изтъкват многобройни природни аналогии. Една от тях е ежедневното умиране и възраждане на слънцето, друга е ежегодното умиране и ежегодното възраждане на листата на дъба, трета е ежегодната жътва на житото и ежегодното поникване на зърното. Според тях, когато умре, човек потегля на запад, подобно залязващото слънце, за да живее в някакви свещени острови в Атлантическия океан, докато настъпи часът, в който трябва да се роди наново. Целият остров е осеян със свещени олтари, наречени „долмени“ — един плосък камък, поставен върху два или повече камъка, сложени отвесно. Те се използуват за посветителните церемонии на общността. Посвещаването е едновременно смърт и прераждане. Новият член ляга на хоризонталния камък, след което се извършва символично жертвоприношение. По някакъв магически начин друидът, който извършва церемонията, като че ли отрязва главата на човека и я показва, кървяща, на околните. След това главата се съединява отново с тялото и въображаемият труп се поставя под долмена, в гроб, с имел между устните; а след многобройни молитви и магии новият човек се изправя от гроба като дете, което излиза от утробата, и бива въведен в своя нов живот от кръстници. Освен тези долмени съществуват изправени каменни олтари, посветени на фалически обреди; защото келтският Озирис прилича на египетския и в това отношение.