Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Аз самият бях в Лион по това време — средата на юли — и щях да отида лично да убедя войниците да изпълнят дълга си, но признаци за неспокойство се усещаха и сред Девети легион, а и сред французите, затова изпратих Нарцис, който беше с мен, като мой представител. Постъпих наистина глупаво, но затова пък моето щастие на глупак доведе нещата до благополучен край. Не бях осъзнал колко малко е обичан Нарцис. Всеобщо вярване беше, че следвам съветите му по всички въпроси и че той ме води за носа. Като пристигнал в лагера в Майнц, Нарцис поздравил Авъл твърде високомерно и поискал от него да строи войниците пред трибуната. Когато се строили, той се качил там, издул гърди и подхванал следната реч:

— В името на нашия император Тиберий Клавдий Цезар Август Германик. Войници, наредено ви беше да отидете в Булон и там да се натоварите на кораби и да нахлуете в Британия. Вие сте негодували и сте създали затруднения. Това е лоша постъпка. То е нарушение на клетвата ви към императора. Щом императорът е дал заповед за някаква експедиция, от вас се очаква да се подчинявате, а не да се противопоставяте. Дошъл съм тук да ви накарам да се осъзнаете…

Нарцис не говорел като пратеник, а сякаш сам той бил императорът. Естествено това раздразнило войниците. Подели се викове: „Слизай от този трибунал, гръцки слуга такъв“ и „Не желаем да слушаме онова, което ти ще ни кажеш.“

Но Нарцис имаше много високо мнение за себе си и се впуснал в порой от обвиняващо многословие.

— Да, казал той, — аз може да съм само грък, само един освобожденец, но, изглежда, знам по-добре дълга си от вас, римските граждани.

Изведнъж някой изкрещял: „Io Saturnalia“ и всичкият яд се стопил в гръмогласен кикот. „Io Saturnalia“ е вик, който се подема на нашите маскарадни празненства в чест на бог Сатурн. По време на празненствата всичко се обръща с главата надолу. Всеки има право да каже и да върши каквото си иска. Робите носят дрехите на господарите си и им заповядват, като че те са роби. Благородниците стават простолюдие, простолюдието — благородници. Всички подели да викат: „Io Saturnalia! Io Saturnalia!“ „Освобожденецът днеска е император.“ Редиците се разпръснали и се подхванала нелепа бъркотия от остроумия и дебелашки шеги, в която се включили първо по-низшите офицери, а сетне един-двама от висшите, докато най-накрая тактично се присъединил и сам Авъл Плавций. Авъл се преоблякъл като жена проститутка от лагера и се защурал насам-натам с кухненски сатър в ръка. Неколцина подофицери се покачили на трибунала и взели да се умилкват на Нарцис, търсейки любовта му. Нарцис бил страшно объркан и избухнал в сълзи. Авъл се втурнал да му помага, размахвайки сатъра: „Хей вие, лоши хора, я да оставите бедното ми мъжленце на мира! Той е достоен, почитан човек!“ Смъкнал ги от трибуната и прегърнал Нарцис, а в това време му прошепнал: „Остави ги на мене, Нарцисе! Те са като деца. Разсмееш ли ги сега, сетне можеш да правиш с тях какво си щеш!“ Изтеглил Нарцис напред и казал: „Бедното ми мъжле, както виждате, не е съвсем на себе си — не е навикнал на лагерно вино и на грубите ви шеги. Но след като преспи с мене, ще се оправи — нали, сладичък? — Дръпнал Нарцис за ухото. — А сега, чуй ме, съпруже! Този Майнц е опасно място. Тук мишките гризат желязо, петлите свирят заря с малки сребърни свирки, а пък осите носят на пояса си копия.“ Нарцис се престорил на уплашен — и наистина го било страх. Ала те скоро го забравили. Имало други забавления. Когато веселбата взела да стихва, Авъл наметнал командирския си плащ; повикал един тръбач и му наредил да свири „мирно“. След няколко минути редът бил възстановен, той вдигнал ръка за тишина и произнесъл реч:

„Войници, направихме си празненството, повеселихме се, сега тръбата сложи край на това. Да се върнем към реда и дисциплината. Утре ще принеса жертва и ще видя знаменията и ако са благоприятни, бъдете готови да напуснете лагера. Трябва да отидем в Булон, все едно дали искаме, или не. Това е наш дълг. А от Булон ще трябва да отидем в Британия, все едно дали искаме, или не. Това е наш дълг. А като стигнем там, ще трябва да водим тежки боеве, все едно дали искаме, или не. Това е наш дълг. А пък бритите ще си получат най-лошия бой, който са яли, все едно дали го искат, или не. Такъв им е късметът. Да живее императорът!“

Тази реч спасила положението и сложила край на неприятностите. Нарцис успял да напусне лагера, без достойнството му да пострада повече от това.