Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

От Марс не получих друга вест, не получих отговор и от самия Ирод до отплуването ми за Британия — защото само две седмици след като стъпи там, Авъл наистина се принуди да ме призове. Но реших — Ирод наистина е прочел между редовете на моето писмо, че го подозирам, макар внимателно да избягнах да спомена за Марс, както и за годишнината от сватбата в Тибериада; и ще внимава, преди да направи следващата стъпка. Освен това подсилих гарнизона в Александрия и наредих на Марс да свика всички гръцки помощни войски в Сирия и да започне бързо да ги обучава, като пръсне слух, че се очаква нападение от Партия. Трябваше да стори това уж по своя инициатива и да не казва никому, че е получил заповеди от мен.

Глава 18

Както вече писах, Авъл слязъл на британския бряг, без да срещне отпор. Построил си укрепен лагер в Ричбъро, в който оставил ветерани от всеки легион, изтеглил корабите си на брега, далеч от досега на бурите, и потеглил предпазливо през Кент по пътя, следван от Юлий при втория му поход — всъщност пътя, който са поемали всички нашественици на острова. Отначало срещнал по-малка съпротива, отколкото Юлий, защото прехвърлянето на Стауър преминало спокойно. Царят на Източни Кент, васал на Карактак и Тогодумн, решил да не изпраща войници на подготвените военни позиции там. Господарите му били изтеглили главните си сили към Колчестър още като чули, че нашествието не може да се осъществи през тази година, а собствените му войски не били достатъчни да защитят успешно реката. Посрещнал Авъл с предложение за мир и след размяна на подаръци дал клетва за съюзничество и приятелство с Рим. Царят на Източни Съсекс, на запад от Кент, се явил в лагера със същото предложение няколко дни след това. Между Стауър и река Медуей, следващата естествена преграда, Авъл почти не срещнал съпротива. Само малки групи от бойци-колесничари се опитвали да защищават честите бариери от повалени дървета и бодливи храсти, нахвърляни върху пътя. Началникът на Авъловия авангард получил заповед да не се опитва да превзема тези прегради, а веднага щом ги съгледа, да ги обкръжава с конни отделения и да пленява защитниците. Това забавило напредването, но не се дали никакви жертви. Изглеждало, че повечето от кентските воини са се оттеглили в Уиълд — гористата област, от която щяло да бъде много трудно да се пропъдят. Но колкото по-напред отивали, толкова по-често по фланговете на предната колона започнали да налитат големи групи от колесници, които се втурвали върху разузнаваческите отряди и ги принуждавали да се прибират към главните сили. Авъл съзнавал, че това, дали накрая кентските воини ще излязат из Уиълд с доброволно предложение за предаване, или свирепо ще се опитат да попречат на настъплението му, зависи как той ще се справи с катувелауните. Но, тъй или инак, основният му лагер бил добре укрепен.