Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Когато стигнал онова място на река Медуей, докъдето се чувствуват морските приливи и отливи, мястото, което Юлий при Я втората си кампания минал без никакви загуби, Авъл видял многобройния враг, скрит зад позиции, приготвени месеци преди това. Там били и Карактак и Тогодумн с всички свои подвластни вождове и с голяма армия от около шейсет хиляди души. Авъл водел не повече от трийсет и пет хиляди бойци. Тесният брод през реката бил направен непристъпен с няколко широки канала, прорязани през него успоредно на бреговете. Бритите лагерували безразборно от другата страна. Най-близкият брод нагоре по течението бил на един ден път и както научили от пленници, също тъй добре укрепен. Надолу по течението нямало друг: реката, след като се влива в устието на Темза недалеч от това място, се разливала в непроходими кални блата. Авъл наредил на войниците си да направят брода проходим, като запълнят каналите с кошници чакъл. Но било съвсем ясно, че при този ритъм поне два-три дни щели да минат, преди да направи опит да премине отвъд. Неприятелският бряг бил укрепен от две линии здрави огради от колове, а бритите, които сега започнали да пречат на нашите работници със стрели и хули, вдигали трета зад първите две. По два пъти на ден високият прилив нахлувал нагоре по речното устие — нещо обичайно в тази част на света, ала невиждано в Средиземноморието освен по време на буря — и много забавял работата на Авъл. Обаче той разчитал на прилива за съюзник. По времето на найвисокия прилив, на разсъмване на третия ден, изпратил батавските помощни войски да преплуват през неподвижната вода. Всички германци плуват добре, а от всички най-добре батавите. Преплували — три хиляди души, с оръжия, метнати на гърба, и хванали нищо неподозиращите брити. Но вместо да нападнат стреснатите войници край лагерните им огньове, те се втурнали към коневръзите и взели да осакатяват понитата за колесниците, като извадили набързо две-три хиляди от строя, преди собствениците им да осъзнаят какво става. След това се установили на неприятелската страна на брода зад средната барикада, която била направена така, че да гледа на другата страна, и я удържали срещу стремителните нападения на британците, докато две войскови единици от Девети легион успеят да преминат реката върху надути винени мехове, набързо сковани салове и пленени британски върбови лодки и им се притекат на помощ. Битката била ожесточена, британските части, разположени нагоре по течението, за да пречат на нашите да се прехвърлят някъде нататък, се втурнали да помагат в боя. Авъл разбрал какво става и пратил Втори легион под предводителството на Веспасиан да поеме нагоре по течението под прикритието на гората и да прегази на някой неохраняван завой. Веспасиан намерил подходящо място на около четири-пет мили нагоре, където реката малко се стеснявала, и пратил войник да я преплува с връв в ръка. Връвта послужила, за да се изтегли с нея въже, което завързали здраво по на едно дърво на двата противоположни бряга, а след това го обтегнали. Войниците от Втория се бяха упражнявали на тази маневра и за около час-два преминали реката. Използували доста въжета, защото разстоянието било голямо, а да се задържи едно въже достатъчно изпънато, та да устои на тежестта на повече от двайсет или трийсет тежко въоръжени мъже едновременно, било рисковано. Щом преминали отвъд, забързали надолу, без да срещнат ни един неприятел, а час по-късно се озовали в незащитения десен фланг на противника. Сключили щитовете си, надали викове и пробили направо чак до оградата от колове, избивайки стотици британци в една единствена атака. Батавите и войниците от Деветия се присъединили към Втори легион и макар врагът да ги надвишавал по брой, обединените ни сили изтикали смутения и объркан, но все още смел неприятел бавно назад, докато британците се разбягали в пълно безредие. Речният бряг сега бил очистен от врага и Авъл прекарал останалата част от деня в припряно строене на тесен дървен път през брода: по време на отлива го закотвили здраво за дъното и запълнили каналите. Привършили работата късно през нощта, а цялата армия все още не се била прехвърлила отвъд — приливът попречил, — та останали да изчакат утрото.