Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Всъщност сега разправям за Корбулон. Знаех го за строг и точен човек, а гарнизонът в Долната провинция имаше нужда от суров началник, да затегне дисциплината: управителят, който умря, бе прекалено мек човек. Пристигането на Корбулон в главната му квартира в Кьолн напомняло много на пристигането на Галба в Майнц. (Сега Галба беше управител на Африка.) Той наредил един войник, който стоял на пост при вратата на лагера с раздърпана униформа, да се набие с пръчки. Войникът бил небръснат, косата му не била подстригвана от цял месец, а военната му плащаница била яркожълта вместо униформеното червеника-вокафяво. Наскоро след това Корбулон екзекутирал двама войници за „захвърляне на оръжията пред лицето на врага“; копаели окопи и били оставили мечовете си зад палатките. Това подплаши войниците и те се стегнаха, а когато Корбулон ги поведе в сражение срещу Ганаск и им показа, че не само държи на дисциплината, но е и способен пълководец, те сториха всичко, каквото се искаше от тях. Войниците, или поне старите войници, всякога предпочитат опитните военачалници, колкото и да са строги, пред невежите — колкото и да са човечни.

Корбулон оправи военните ни кораби, подгони и потопи пиратската флота на Ганаск, а след това потегли нагоре по брега и застави фризийците да му дадат заложници и да положат клетва за вярност на Рим. Написа им конституция по римски образец и построи там укрепление, в което остави наши войски. Всичко дотук беше добре, ала вместо да спре, Корбулон навлезе в страната на големите хауки, които не бяха участвували в нападенията. Научил, че Ганаск се е укрил в някакво хаукско светилище, и изпратил Цюнен отряд да го преследва и да го убие там. Това вече беше обида към бога на хауките, а на всичкото отгоре след убийството на Ганаск същият отряд продължил чак до Емс и там, в Емсбурен, представил пред племенния съвет на хауките искането на Корбулон: да се подчинят незабавно и да започнат да плащат тежък ежегоден данък.

Корбулон ми докладва за действията си, а пък аз силно се разгневих: чудесно беше, че се бе справил с Ганаск, но да захваща нови вражди с хауките — това вече не биваше да върши. Нямахме достатъчно войски за нова война: ако големите хауки повикаха малките хауки на помощ и ако и фризийците започнеха пак да се бунтуват, аз щях да се принудя да търся силни подкрепления отнякъде, а нямаше откъде, защото всичко, което можех да заделя, се намираше в Британия. Наредих му незабавно да се върне отсам Рейн.

Корбулон получил заповедта ми, преди хауките да са имали време да отговорят на неговия ултиматум. Ядосал се, защото сметнал, че изпитвам завист към всеки пълководец, който се е осмелил да съперничи на моите военни завоевания. Напомнил на своя щаб, че Гета не бил удостоен с надлежните почести за отличното си завоюване на Мавритания и за пленяването на Салаб; и казал, че макар сега да съм узаконил правото на пълководци, които не са членове на императорското семейство, да празнуват триумфи, на практика, по всичко личало, никой друг освен мене нямало да получи разрешение да води война, за която законно да му се присъди триумф. Моите антидеспотични декларации били чиста преструвка: аз съм бил тиран като Калигула, само съм го прикривал по-умело. Казал също, че съм злепоставял доброто име на Рим, като съм го карал да оттегли заплахите, които отправил от мое име, и че съюзниците ни щели да го вземат на присмех, а тъй също и нашите войски. Ала това са били само гневни думи, казани пред щаба му. Единственото, което изрекъл пред войниците, когато дал сигнала за всеобщо изтегляне, било:

— Войници, Цезар ни нарежда да се върнем обратно при Рейн. Все още не знаем защо е взел това решение и не можем да го оспорваме, макар да си признавам, че аз лично съм дълбоко разочарован. Колко по-щастливи са били римските пълководци, предвождали легионите ни в старите времена!

Тъй или инак, той бе удостоен с триумфалните орнаменти, а и аз му написах едно лично писмо, в което се оправдавах срещу гневните обвинения, които, казах, съм дочул, че е отправял срещу ми. Заявявах му, че ако той се е разгневил, то разгневил съм се и аз, когато съм научил за предизвикателството му спрямо хауките; и макар да е трябвало да поразмисли, преди да ме обвини в завист, аз от своя страна се укорявам, че съм му изпратил онази кратка заповед, без да му обясня по-подробно причините за оттеглянето. Той ми отвърна, извинявайки се, оттегляйки обвиненията в деспотизъм и завист, и сега вече ми се струва, че се разбираме добре. За да поддържа духа на войската и да не могат войниците да бездействуват и да му се присмиват, той ги изпрати да работят над един канал, дълъг двайсет и три мили, между реките Мозел и Рейн, който да отвежда честите наводнения, които морето извикваше в тази равнинна местност.