Читаем Аз, Клавдий. Божественият Клавдий полностью

Тиберий Клавдий Друз Нерон Цезар Август Германик Британик, император, Баща на Отечеството, върховен понтифекс, народен трибун за петнадесети път, три пъти консул, към Сената, към народа и към съюзниците на Рим, поздрав.

Моят добър приятел Тиберий Клавдий Барбил от град Ефес направи известни астрономически изчисления през миналата година, които впоследствие се потвърдиха от неколцина други астрономи в град Александрия, където тази наука процъфтява, и установи, че на първия ден на идущия август ще стане слънчево затъмнение — в някои части на Италия то ще бъде пълно, в други — частично. Аз не желая да се тревожите поради това, макар в миналото това природно явление да е извиквало суеверен ужас. В старите времена слънчевото затъмнение се е смятало за нещо внезапно и необяснимо и се е приемало като предупреждение от самите богове, че за известно време щастието ще бъде изличено от лицето на земята. Но днес ние тъй добре познаваме затъмненията, че можем да кажем: „В този и този ден ще има слънчево затъмнение.“ Аз вярвам, че всеки ще се почувствува и горд, и облекчен, загдето най-сетне древните страхове са премахнати от силата на човешкия ум.

Ето какво обяснение дават моите учени приятели. Луната, която се върти в орбита под Слънцето — или непосредствено под него, или от него, я делят планетите Меркурий и Венера (това е спорна точка и не засяга въпросния случай), има надлъжно движение, подобно на Слънцето, и едно вертикално движение, каквото вероятно също има и Слънцето; но тя извършва и едно движение на ширина, което никога не се извършва от Слънцето. Тъй че, когато поради това движение на ширина Луната попадне точно под Слънцето над главите ни и премине невидимо под неговия заслепяващ диск — невидимо, защото Слънцето е толкова лъчезарно, че през деня, както ви е известно. Луната се превръща в нищо, — тогава лъчите, които обикновено се спускат от Слънцето към Земята, се препречват от намесата на Луната. За някои от земните обитатели това препречване трае по-дълго, отколкото за други, в зависимост от географската точка, на която се намират, а има и такива, които изобщо не са засегнати от него. Истината е, че Слънцето не губи светлината си, както си го представят невежите, и съответно стига в пълната си сила до всички хора, между които и него не е застанала Луната.

Ето, това е простичкото обяснение на слънчевото затъмнение — същото, както когато някой от вас засенчи с ръка пламъка на маслената лампа или на свещта и изведнъж цялата стая потъва във временен мрак. (Лунното затъмнение пък се получава, щом Луната навлезе в конусообразната сянка, хвърляна от Земята, когато Слънцето е под нея; това се случва само когато Луната преминава през средната точка в своето движение на ширина.) Повелявам в областите, които ще бъдат засегнати от затъмнението, посочени на приложената карта, магистратите и другите отговорни длъжностни лица да вземат всички предпазни мерки срещу създаване на паника и за предотвратяване на кражби под прикритието на тъмнината и да забранят на хората да се вглеждат в Слънцето по време на затъмнението или ако го правят, то да бъде през парчета от рог или през стъкло, потъмнено на пламък от свещ, защото онези с по-слаби очи биха могли и да ослепеят.

Перейти на страницу:

Все книги серии Клавдий (bg)

Похожие книги

Степной ужас
Степной ужас

Новые тайны и загадки, изложенные великолепным рассказчиком Александром Бушковым.Это случилось теплым сентябрьским вечером 1942 года. Сотрудник особого отдела с двумя командирами отправился проверить степной район южнее Сталинграда – не окопались ли там немецкие парашютисты, диверсанты и другие вражеские группы.Командиры долго ехали по бескрайним просторам, как вдруг загорелся мотор у «козла». Пока суетились, пока тушили – напрочь сгорел стартер. Пришлось заночевать в степи. В звездном небе стояла полная луна. И тишина.Как вдруг… послышались странные звуки, словно совсем близко волокли что-то невероятно тяжелое. А потом послышалось шипение – так мощно шипят разве что паровозы. Но самое ужасное – все вдруг оцепенели, и особист почувствовал, что парализован, а сердце заполняет дикий нечеловеческий ужас…Автор книги, когда еще был ребенком, часто слушал рассказы отца, Александра Бушкова-старшего, участника Великой Отечественной войны. Фантазия уносила мальчика в странные, неизведанные миры, наполненные чудесами, колдунами и всякой чертовщиной. Многие рассказы отца, который принимал участие в освобождении нашей Родины от немецко-фашистких захватчиков, не только восхитили и удивили автора, но и легли потом в основу его книг из серии «Непознанное».Необыкновенная точность в деталях, ни грамма фальши или некомпетентности позволяют полностью погрузиться в другие эпохи, в другие страны с абсолютной уверенностью в том, что ИМЕННО ТАК ОНО ВСЕ И БЫЛО НА САМОМ ДЕЛЕ.

Александр Александрович Бушков

Историческая проза
Салават-батыр
Салават-батыр

Казалось бы, культовый образ Салавата Юлаева разработан всесторонне. Тем не менее он продолжает будоражить умы творческих людей, оставаясь неисчерпаемым источником вдохновения и объектом их самого пристального внимания.Проявил интерес к этой теме и писатель Яныбай Хамматов, прославившийся своими романами о великих событиях исторического прошлого башкирского народа, создатель целой галереи образов его выдающихся представителей.Вплетая в канву изображаемой в романе исторической действительности фольклорные мотивы, эпизоды из детства, юношеской поры и зрелости легендарного Салавата, тему его безграничной любви к отечеству, к близким и фрагменты поэтического творчества, автор старается передать мощь его духа, исследует и показывает истоки его патриотизма, представляя народного героя как одно из реальных воплощений эпического образа Урал-батыра.

Яныбай Хамматович Хамматов

Проза / Историческая проза