Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Сред другите прояви на уважение към Сената върнах Гърция и Македония в списъка на сенатските провинции: чичо ми Тиберий ги бе превърнал в провинции под разпореждането на императора. Възвърнах също тъй правото на Сената да сече медни монети за обращение в провинциите, както бе по времето на Август. Нищо друго не извиква по-голямо уважение към върховната власт от монетите; на сребърните и златните монети стоеше моят образ, защото в края на краищата аз бях императорът и човекът, отговорен за по-голямата част от управлението; но познатият сенатски знак „S.С“ — Senatus consulto, се появи отново на медните пари, а те са най-древните, най-полезните и количествено най-важните пари. (46 г. от н.е.)

Повод да реша това прочистване на Сената бе тревожният случай с Азиатик. Един ден Месалина дойде при мене и ми каза:

— Помниш ли, че се чудеше миналата година дали в основата на решението на Азиатик да се откаже от консулството не се крие друго освен причината, която той изтъкна — че уж хората му завиждали и го подозирали, защото вече за втори път го избират за консул?

— Да, това не ми се стори много убедително.

— Е, добре, сега ще ти кажа нещо, което би трябвало да ти кажа по-отдавна. Азиатик беше лудо влюбен в жената на Корнелий Сципион; какво ще кажеш на това?

— О, да. Попея — онова много красиво момиче, с гръцкия нос, гдето тъй предизвикателно заглежда мъжете? А тя как го приема? Азиатик не е нито хубав, нито млад като Сципион; плешив е и въздебел, но пък е най-богатият човек в Рим и по-хубави от неговите градини няма в целия град!

— Попея за жалост съвсем се изложи с този Азиатик. Хайде, ще ти разправя. Най-добре да чуеш всичко. Преди известно време Попея идва при мен — знаеш колко сме близки или по-скоро колко бяхме близки — и ми казва: „Месалина, милинка, искам голяма услуга от теб. Обещаваш ли да не казваш никому, че съм те молила за това?“ Аз естествено й обещах. „Влюбена съм във Валерий Азиатик и просто се чудя какво да правя. Съпругът ми е ужасно ревнив и ако разбере, мисля, че ще ме убие. А най-лошото е, че сме женени по строгата форма на брака, а пък знаеш колко е трудно да се разведеш от такъв брак, ако съпругът реши да се противопостави. Първо, той задържа децата. Смяташ ли, че можеш да сториш нещо, за да ми помогнеш? Би ли могла да помолиш императора да говори с мъжа ми и да го склони на развод, тъй че Азиатик и аз да се оженим?“

— Надявам се, не си й обещала да ме убедиш? Ах, тези жени…

— О, не, миличък, напротив. Заявих й, че ако не ми говори повече по въпроса, ще се опитам, в името на приятелството ни, да забравя онова, което съм чула, но ако до ушите ми стигне и най-малкият слух, че между нея и Азиатик все още става нещо непристойно, направо ще ти разкрия всичко.

— Браво. Доволен съм, че тъй си й казала.

— Наскоро след това Азиатик се оттегли и ако си спомняш, помоли разрешението на Сената да посети именията си във Франция.

— Да. И дълго време го нямаше. Предполагам, опитвал се е да забрави Попея. В Южна Франция има много хубави жени.

— Нищо подобно. Много неща научих за Азиатик. Първото е, че напоследък е раздал големи парични подаръци на низшите преториански офицери и на знаменосците. Вършел го, разправял, от благодарност, че са ти толкова предани. Ти вярваш ли това?

— Ами, чуди се какво да си прави парите.

— Не ставай смешен. Няма човек, колкото и да е богат, който да се чуди какво да си прави парите. Второто е, че той и Попея все още редовно се срещат, щом бедният Сципион замине нанякъде, и прекарват заедно нощта.

— Къде се срещат?

— В дома на братята Петра. Те са й братовчеди. Третото, което Сосибий ми съобщи преди няколко дни, и то по свой почин, е, че намирал за неразумно от твоя страна да позволяваш на Азиатик да остава толкова дълго във френските си имения. Когато го запитах както иска да каже, показа ми едно писмо от някакъв свой приятел от Виенна: приятелят му пишеше, че Азиатик всъщност прекарал много малко време в именията си. Тръгнал да обикаля най-влиятелните хора в провинцията и дори стигнал чак до Рейн, където се показал много щедър към офицерите от тамошните ни войски. Освен това не забравяй, че Азиатик е роден във Виенна; Сосибий казва също, че…

— Веднага ми доведи Сосибий.

Сосибий беше човекът, когото бях избрал за възпитател на Британик, тъй че представяте си как безрезервно вярвах на преценките му. Беше александрийски грък, но отдавна се занимаваше с проучване на древните латински автори и бе най-изтъкнатият познавач на творбите на Ений: познаваше републиканския период по-добре от всеки друг жив историк, включително и от мене, и аз сметнах, че ще служи като постоянно вдъхновение на малкото ми момче. Сосибий пристигна, а когато го запитах, отговори искрено. Да, смятал Азиатик за много амбициозен и човек, способен да замисли преврат. Нима на времето не се бил кандидатирал за монархията вместо мене?

— Забравяш, Сосибий — казах, — че онези два дни са изтрити от градските летописи с амнистия.