Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Тогава не го знаех, но Месалина имала полови връзки и с Полибий, а той бил достатъчно глупав да я ревнува от Мнестер, тъй че тя набързо се отърва от него, както вече ви казах. Останалите ми освобожденци приеха смъртта на Полибий като закана и към тях — съюзиха се в сплотена група, всякога се прикриваха един друг и не се състезаваха да спечелят благоволението ми, нито си завиждаха взаимно. Полибий не бе проронил дума в своя защита, страхувайки се, предполагам, да не уличи и някой от приятелите си, мнозина от които по всяка вероятност са се занимавали с тази обидна търговия с правото на гражданство.

Що се отнася до Мнестер, напоследък често ставаше така, че не се появяваше на сцената, когато участието му бе обявено. Това извикваше възмущение в театъра. Аз трябва да съм бил наистина много глупав; макар че отсъствията му всякога съвпадаха с пристъпи на тежко главоболие у Месалина, което също й пречеше да присъствува, и през ум не ми мина да си направя очевидното заключение. На няколко пъти ми се наложи да се извинявам на публиката и да обещавам това да не се повтаря. Веднъж подхвърлих на шега:

— Уважаеми, не бихте могли да ме обвините, че аз го крия в двореца.

Тази забележка предизвика несдържан смях. Всички освен мене са знаели къде е Мнестер. Когато се връщах в двореца, Месалина обикновено ме викаше при себе си и аз я намирах в затъмнената стая, с мокра кърпа на челото. Тя се обаждаше с прималял глас:

— Как, мили, нима искаш да кажеш, че Мнестер и този път не излезе да танцува? Значи, тогава нищо не съм изпуснала. А докато лежах тук, умирах от завист. Дори по едно време станах и започнах да се обличам, но болката беше толкова силна, че отново легнах. Скучна ли излезе пиесата без него?

А пък аз казвах:

— Ще трябва да настоим той да си изпълнява задълженията: не може да се отнася така с целия град!

А Месалина въздъхваше:

— Не знам. Той е много чувствителен, бедничкият. Като жена е. Големите актьори са такива. Страшно го заболявала главата от най-малкото раздразнение, така казва. И ако днес се е чувствувал на една десета тъй зле, както съм аз, би било истинска жестокост да го карате да танцува. Това не е преструвка, не. Обича си работата и е много нещастен, когато трябва да мами зрителите. А сега ме остави, мили: ще се опитам да заспя.

И тъй, аз се измъквах на пръсти и никой от нас не споменаваше Мнестер, докато пак се случеше същото. Но аз никога не съм се възхищавал от Мнестер чак толкова, колкото останалите. Сравняваха го с великия актьор Росций, който по време на Републиката добил такава известност в професията си, че бе станал синоним на артистично съвършенство. Хората, съвсем не на място, все още наричат някой способен архитект или някой учен историк, или дори някой сръчен боксьор „същински Росций“. Мнестер съвсем не беше Росций освен в този много общ смисъл. Признавам, никога не съм виждал как играе Росций. Всички от онова време са вече мъртви. Трябва да се осланяме единствено на свидетелството на нашите прародители, когато говорим за него, а според тях основният стремеж на Росций в актьорските му изпълнения бил да „остане верен на образа“, тъй че, каквото и да представлявал: благороден цар, хитър сводник, наперен войник или прост смешник — във всичките си роли Росций бил напълно достоверен, като в живота, без да проиграва. Докато Мнестер беше изтъкан от преструвки, много очарователни и изящни преструвки наистина, но в последна сметка той не беше актьор, а си беше един хубавичък мъж, със стройни крака и дарба за хореографски импровизации.