Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

После съпругът на Картимандуа напуснал Южен Уелз и нападнал самата Картимандуа, защото извикала гнева му, като осъдила на смърт двамата му братя, които заговорничели срещу нея. Тя поискала помощ от Дидий и той й изпратил четири кохорти от Осмия и две от батавите. С тези войски и със своите хора тя сразила съпруга си, хванала го в плен и го накарала да й положи васална клетва и да даде клетва за вярност на Рим. След това му простила и отново царуват заедно, в най-добри отношения помежду си: оттогава насам там не са се извършвали гранични нападения. Междувременно Дидий възстанови реда в Южен Уелз.

Сега вече ще се сбогувам с моята провинция Британия, която ми струва тежки загуби на войници и пари, а в замяна на това оттам не съм получил почти нищо друго освен слава. Но аз смятам завладяването й като добро вложение за Рим в хода на историята и ако се отнасяме към населението й справедливо и доверчиво, те ще се превърнат в ценни съюзници, а твърде вероятно и в ценни граждани. Богатствата на една страна не се състоят само от зърнени храни, метал и добитък. Онова, от което империята се нуждае най-много, това са мъжете и ако, покорявайки някоя страна, в която живее почтена, войнолюбива и работлива раса, успеем да допълним запасите си с нейните хора, това е по-добра придобивка от всеки индийски остров, на който растат подправки, или някоя златодобивна територия в Централна Азия. Верността, показана ни от царица Картимандуа и от нейните благородници, както и смелостта в нещастието, проявена от цар Карактак, са най-благоприятни предвестници за бъдещето.

Карактак бе доведен в Рим и аз определих всеобщ празник по случай пристигането му. Целият град излезе да го види. Преторианците бяха строени пред своя лагер, а аз седях на трибуна, вдигната за случая пред входа на лагера. Тръбачите изсвириха сигнал и в далечината забелязах да се приближава малка процесия. Напред вървеше отделение от пленени британски войници; следваха ги най-приближените танове на Карактак; подир тях идваха коли, натоварени с конски сбруи, огърлици и оръжия — не само на Карактак, но и всичко, което бе спечелил във войните със своите съседи, намерено в оня лагер при Кефн Сарнед; след колите вървяха жената на Карактак, дъщеря му, зет му и племенниците, а накрая самият Карактак, вдигнал високо глава, без да отмести поглед ни вляво, ни вдясно, докато стигна до моята трибуна. Тук той се поклони с достойнство и помоли за разрешение да ми каже нещо. Позволих му, а той заговори открито и благородно, и то на такъв хубав латински, че му завидях: аз самият съм лош оратор и всякога обърквам изреченията.

— Цезаре, виждаш ме тук, пред себе си, окован във вериги, умоляващ за живота си, след като цели седем дълги години устоявах на оръжията на твоята войска. Сигурно щях да се удържа още седем години, ако не бях вярвал, че царица Картимандуа уважава свещените правила на гостоприемството на нашия остров. В Британия, когато някой помоли за гостоприемството на някой дом и ако му дадат сол, хляб и вино, стопанинът след това се смята отговорен за живота на своя гост със собствения си живот. Веднъж един човек потърси подслон в дома на баща ми Цимбелин и след като яде от неговата сол, призна си, че е убиецът на дядо ми. Ала баща ми каза: „Ти си мой гост. Не мога да ти нанесе злина.“ Сковавайки ме в тези вериги и пращайки ме тук, царица Картимандуа направи по-голяма чест на тебе като неин съюзник, отколкото на себе си като царица на бригантите.

Аз доброволно признавам собствените си грешки. Писмото, което брат ми Тогодумн ти написа и което аз не го възпрях да изпрати, беше колкото глупаво, толкова и неучтиво. Тогава бяхме млади и горделиви и уповавайки се на слуховете, подценихме силата на твоите римски войски, верността на твоите пълководци и личните ти качества на военачалник. Ако аз бях съчетал славния си произход и собствените си победи с подобаваща сдържаност в дните на благополучието си, без съмнение сега щях да вляза в този град като приятел, а не като пленник; тогава и ти нямаше да сметнеш под своето достойнство да ме посрещнеш по царски, като син на баща ми Цимбелин, когото вашият бог Август почиташе като съюзник и господар на много покорени племена, подобен на него самия.