Читаем Аз, Клавдий. Божественият Клавдий полностью

Плачи ти, римлянино, удряй гръди нека в скръб потъне твоят Форум!Понесли сме в последния му път мъдрец,най-храбрия от всички хора.По бързина бе несравним дорис най-бързия жребец, в поле препуснал.С появата си партите смири,стрелата му персиец не пропусна.Опънеше ли лък с могъщи длани,те хукваха в нестройни редове.Показваха, дори без тежки рани,и медите страхливо гърбове.Преплувал през морето неизвестно,в Британия настъпи той без страх.Макар да бяха вапцани чудесно,бригантите разби на пух и прах.С вериги римски окова ги тойи римски пръчки, и секира сложи.Смири и морските вълни безброй —страха им взе, друг данък не наложи.Плачи за съдията си! С каквасветкавичност решаваше делата,една страна изслушвайки едва,понякога дори нечул словата.Не, няма друг подобен магистрат —седи и съди цялата година.Ще трябва в другия подземен святда му отстъпи стола си сам Минос.Плачете, адвокати и поети,плачете за загубените кярове.Подсмърчайте, измамници проклети,забогатели чрез фалшиви зарове.

Клавдий остана очарован от този панегирик и пожела да изгледа всичко до края. Но Меркурий, довереният пратеник на боговете, го дръпна, ала първо му уви главата, та никой да не го познае, преведе го през Марсово поле и накрая го въведе в Подземния свят, между Тибър и Подземния път. Освобожденецът му Нарцис бе вече там, стигнал по пряката пътека, готов да го посрещне, и сега се запъти към него усмихнат, освежен от банята, и възкликна:

— Богове! Боговете идват да посетят нас, смъртните. Смея ли да имам честта?…

— Върви да им кажеш, че сме тук. И побързай.

При тази заповед на Меркурий Нарцис се затича нататък. Пътят към портите на Подземния свят е стръмно нанадолнище и както казва някъде Вергилий, лесно се извървява; тъй че, макар да страдаше от подагра, Нарцис стигна за миг. Пред портите лежи Цербер или както май го нарича Хораций: „петоглавият звяр“. Нарцис не беше храбър: той беше свикнал с малкото си бяло кученце и като съзря това огромно черно животно, същество, което никой не би искал да срещне в мрачно място като Подземния свят, много се уплаши. Той изкрещя:

— Клавдий е тук.

В отговор се чуха радостни възгласи и навън излезе група от сенки. Те пееха познатата песен:

Намерен с вече, намерен!Триумфът да бъде безмерен!Плеснете от радост с ръце.Загубен бе, пак е намерен!

Сред певците бяха Гай Силан, консул; Юнк, бившият магистрат; Текст Травъл, Марк Хелвий, Трог, Котан, Ветий Валент, Фабий — римски конници, които Нарцис бе наредил да екзекутират. Тук беше и актьорът Мнестер, чийто външен вид Клавдий бе разкрасил, отрязвайки му главата. Вдигна се голям шум с пристигането на Клавдий и всички се втурнаха да търсят Месалина. Освобожденците му Полибий, Мирон, Харпократ, Амфей и Феронакт тичаха най-отпред. Клавдий ги беше изпратил преди себе си тук, защото не желаеше наникъде да не тръгва сам. След това се появиха двамина преториански командири: Катоний Юст и Руфрий Полион. После приятелите му Сатурнин Лусий, Педон Помпей и двамината братя Азинии, Луп и Целер. Накрая пристигна Лесбия, дъщерята на брат му, и Елена, дъщерята на сестра му, и зетьовете, тъстовете и тъщите — всъщност цялото семейство. Те се събраха и тръгнаха вкупом да посрещнат Клавдий. Клавдий се взря в тях и изненадано възкликна:

— Небеса, колко много приятели! Но как. кажете, се събрахте всички тук?

Педон се обади:

— Как сме се събрали тук ли, кръвожадни убиецо? Как смееш да ни питаш? Кой друг ни прати, ако не ти сам, човекът, който погуби всичките си приятели? Сега ще те съдим, затуй тръгвай. Ще ти покажа пътя към криминалния съд.

Педон го заведе пред съда на Еак; Еак беше съдията, който разглеждаше обвиненията в убийство по закона на Корнелий. Педон го замоли да запита името на обвиняемия, а след това попълни обвинителния акт:

Убити сенатори: трийсет и пет.

Конници, римски, убити: двеста двадесет и един.

Други лица: невъзможно да се узнае точният им брой.

Перейти на страницу:

Все книги серии Клавдий (bg)

Похожие книги

Степной ужас
Степной ужас

Новые тайны и загадки, изложенные великолепным рассказчиком Александром Бушковым.Это случилось теплым сентябрьским вечером 1942 года. Сотрудник особого отдела с двумя командирами отправился проверить степной район южнее Сталинграда – не окопались ли там немецкие парашютисты, диверсанты и другие вражеские группы.Командиры долго ехали по бескрайним просторам, как вдруг загорелся мотор у «козла». Пока суетились, пока тушили – напрочь сгорел стартер. Пришлось заночевать в степи. В звездном небе стояла полная луна. И тишина.Как вдруг… послышались странные звуки, словно совсем близко волокли что-то невероятно тяжелое. А потом послышалось шипение – так мощно шипят разве что паровозы. Но самое ужасное – все вдруг оцепенели, и особист почувствовал, что парализован, а сердце заполняет дикий нечеловеческий ужас…Автор книги, когда еще был ребенком, часто слушал рассказы отца, Александра Бушкова-старшего, участника Великой Отечественной войны. Фантазия уносила мальчика в странные, неизведанные миры, наполненные чудесами, колдунами и всякой чертовщиной. Многие рассказы отца, который принимал участие в освобождении нашей Родины от немецко-фашистких захватчиков, не только восхитили и удивили автора, но и легли потом в основу его книг из серии «Непознанное».Необыкновенная точность в деталях, ни грамма фальши или некомпетентности позволяют полностью погрузиться в другие эпохи, в другие страны с абсолютной уверенностью в том, что ИМЕННО ТАК ОНО ВСЕ И БЫЛО НА САМОМ ДЕЛЕ.

Александр Александрович Бушков

Историческая проза
Салават-батыр
Салават-батыр

Казалось бы, культовый образ Салавата Юлаева разработан всесторонне. Тем не менее он продолжает будоражить умы творческих людей, оставаясь неисчерпаемым источником вдохновения и объектом их самого пристального внимания.Проявил интерес к этой теме и писатель Яныбай Хамматов, прославившийся своими романами о великих событиях исторического прошлого башкирского народа, создатель целой галереи образов его выдающихся представителей.Вплетая в канву изображаемой в романе исторической действительности фольклорные мотивы, эпизоды из детства, юношеской поры и зрелости легендарного Салавата, тему его безграничной любви к отечеству, к близким и фрагменты поэтического творчества, автор старается передать мощь его духа, исследует и показывает истоки его патриотизма, представляя народного героя как одно из реальных воплощений эпического образа Урал-батыра.

Яныбай Хамматович Хамматов

Проза / Историческая проза