Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

и веднъж се разгневи на жена си и я удари. Нима има случай, когато е убил някой член на семейството си? Но ти, ти уби Месалина, съпругата си, чийто правуйчо бях аз, какъвто съм ти и на тебе. („Наистина ли съм я убил?“ — запитах го. „Чумата да те тръшне, разбира се! Това е още по-позорно: избиваш хора и дори не го знаеш.“) Да, сенатори, и не спря да преследва правнука ми Гай Калигула и след смъртта му. Наистина Калигула уби своя тъст, но Клавдий не се задоволи да последва само неговия пример, ами уби и зетя си. И докато Калигула не позволи на младия Помпей, сина на Крас Фруги, да вземе титлата „Велики“, Клавдий му върна името, но му взе главата. От тази благородна фамилия само той уби Крас Фруги, младия Помпей, Скрибония, сестрите Тристония и Асарион; признавам, Крас беше такъв глупак, че можеха да го направят император вместо Клавдий. Нима искате това същество да бъде превърнато в истински бог? Погледнете тялото му, родено от разгневените небеса: а като говорим за това, ослушайте се как приказва! Ако може да изрече три думи наведнъж, без да заекне накрая, готов съм да му стана роб. Кой ще обожава бог като него? Кой ще му вярва? Ако вземете да превръщате хора като него в божества, как ще искате тогава да вярват във вас? Накратко, сенатори, ако съм заслужил уважението ви, ако не съм отвърнал утвърдително на молитвата на ничий смъртен, разчитам на вас да отмъстите за моите беди. Затова предложението ми е — тук той започна да чете от бележките си: — понеже този бог Клавдий е убил своя тъст Апий Силан; двамата си зетьове, Помпей Велики и Луций Силан; свекъра на дъщеря си Крас Фруги (човек, който му приличаше, както яйце прилича на яйцето); Скрибония, свекървата на дъщеря си; съпругата си Месалина и още мнозина, които нямам време да изброявам тук — предлагам да бъде преследван с най-голямата строгост на закона, да не се пуска под гаранция, да се осъди на незабавно изпращане в изгнание, като не му се позволят повече от трийсет дни, за да напусне Небесата, и трийсет часа, за да напусне Олимп.

Набързо се гласува и предложението бе прието. Щом се получиха резултатите, Меркурий пипна Клавдий за гърлото и го повлече към Подземния свят, откъдето

Не се е върнал никой, да разкаже.

Докато слизаха по Свещения път, Меркурий запита какви са тези тълпи от народ. Възможно ли е да погребват Клавдий? Процесията беше толкова внушителна и не бяха пожалени средства, за да проличи, че се погребва божество. Музика от флейти, звуци от рогове, голям оркестър от всички духови инструменти, шумът беше такъв страхотен, че дори Клавдий успя да го долови. По всички лица цъфтяха усмивки: цялото население на Рим вървеше отново свободно. Само Агатон и още неколцина адвокати-любители се обливаха в сълзи и този път сълзите им бяха искрени. Професионалните адвокати бавно се измъкваха из тъмните кьошета, бледи и мършави, полуживи, но с всеки нов дъх се съвземаха все повече. Един от тях, като видя групата на Агатон да си изказва съболезнования, приближи се до тях и им рече:

— Казах ви, че този Сатурнов карнавал ще свърши рано или късно.

Когато Клавдий видя погребалната си процесия да отминава, разбра най-сетне, че е умрял. Голям хор пееше погребалната песен с отпеви и напеви: