Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Ще бъде чисто губене на време да разправям какво се случи след това на земята. Всички знаете какво. Никой не забравя собственото си щастие, тъй че няма опасност да забравите всенародния изблик на радост, който последва вестта за смъртта на Клавдий. Но нека ви разправя какво стана на Небето; и ако не ми вярвате, тук е моят доносник и той ще потвърди. Първо, известиха на Юпитер, че на портите чака човек, височък мъж с бяла коса; изглежда, изричал някакви заплахи, защото непрестанно клател глава; а като пристъпял, провлачвал си дясната нога. Запитали го откъде е, а той отвърнал нервно и объркано, не познали и на какъв език приказва. Не бил нито латински, нито гръцки, нито коя да е позната реч. Юпитер каза на Херкулес, който на времето беше пребродил цялата земя и познаваше всички народи, да отиде и да разбере откъде е странникът. Херкулес отиде и макар да не се бе уплашил от най-страшните чудовища на земята, наистина се стресна от вида на това непознато същество, със странна походка и с хриплив, неразбираем глас, което не приличаше на ни едно земно животно, а напомняше на странен воден звяр. Херкулес си помисли, че започва тринадесетият му подвиг. Но като се вгледа по-внимателно, реши, че това ще да е някакъв човек. Приближи до него и зададе въпроса, обичаен за всеки грък:

Най-почитаеми страннико, нека сега те попитам,
името как ти е, чий син си, отде си тръгнал да скиташ?

Клавдий се зарадва, че е сред начетени хора. Надяваше се да намери някаква ниша в Небето за историческите си съчинения. Затова отвърна с друг цитат, пак от Омир, който разкриваше факта, че той е Клавдий Цезар:

Вятърът отнесе кораба ми чак
от съсипаната Троя към киконийския бряг.

Но следващият стих беше много по-верен и също тъй омировски:

Смело слизайки по бреговете тук и там, открих
хубав град; плячкосах го и всичките мъже избих.

И щеше да накара Херкулес, който не е особено умен, да приеме думите му буквално, ако не беше някой, който придружаваше Клавдий — богиня Треска. Единствена тя от всички богове и богини в Рим бе напуснала своя храм и бе тръгнала с него. Тя каза следното:

— Той лъже. Аз мога да ти разкажа всичко за него, защото съм живяла с него дълги години. Роден е в Лион, съгражданин на Марк. Да, истински келт, роден на шестнайсетата миля от Виенна: затова и превзе Рим, като всеки истински келт. Давам ти честната си дума, че е роден в Лион — вярвам, че знаеш Лион? То е мястото, където Лицин7 беше цар дълго време. Не може да не знаеш Лион, в твоите странствания ти си изминал повече път, отколкото всеки носач. И сигурно знаеш, че от Лицианския Ксант до Рона е далеч.

Това раздразни Клавдий и той даде воля на гнева си с най-силния рев, на който бе способен. Никой не можа да разбере какво точно е казал, но всъщност той нареждаше богиня Треска да се отведе и направи познатия жест с треперещата си ръка (която бе всякога устойчива за това, макар да не я биваше за нищо друго) да й се отсече главата. От вниманието, което се обърна на тази негова заповед, би могло да се сметне, че присъствуващите наоколо са личните му освобожденци.

Херкулес рече:

— А сега чуй ме, стига си се правил на глупак. Знаеш ли къде се намираш? Тук мишките гризат дупки в желязото, така е тук. Затова започвай да разправяш историята си поред, иначе ще изсипя глупостите през една дупка от върха на славата ти.

За да уплаши Клавдий още повече, той застана в театрална поза и започна да реди следните редове: