Аз съм съдът!

Джордж Калецки стана от натруфения диван и закрачи решително към Пат. Отново беше заел бойна поза.

— Офицер, настоявам незабавно да арестувате този човек тук. — изкрещя той. — Нахлу с взлом в дома ми и оскърби мен и моя гостенин. Вижте раната на челюстта му. Кажи му какво се случи, Хал.

Хал видя погледа ми. Видя Пат на десет фута от мен с ръце в джобовете очевидно без всякакво намерение за намеса. Внезапно проумя че Джак беше служил в полицията, а Пат беше полицай, и Джак беше убит. А никой не може да убие полицай и да се измъкне без да си плати.

— Нищо не се е случило. — каза той.

— Вонящ дребен лъжец! — извъртя се към него Калецки. — Кажи истината! Кажи му как ни заплашваше! От какво се страхуваш, от това нищожно копойче ли?

— Не, Джордж, — казах аз, — той се страхува от това. — и се завъртях към него с цялата си мощ на деветдесетте и пет килограма.

Юмрукът ми потъна до китката в стомаха му. Разплеска се на пода, като си изповърна и червата, а лицето му постепенно стана алено. Хал само гледаше. Можех да се закълна че за секунда мярнах на подутото му лице доволна усмивка.

Хванах Пат за ръката.

— Тръгваме ли? — запитах го аз.

— Да, нямаме повече работа тук.

Пат беше паркирал колата си под навеса на входа. Качихме се и той запали двигателя. Заобиколихме къщата по чакълената алея, излязохме на шосето и потеглихме на юг към града. Дълго време мълчахме, докато накрая наруших мълчанието.

— Нададе ли ухо на вратата?

Той ме погледна и кимна.

— Да, бях до вратата, докато им изнасяше лекцията. Мисля че им поднесе материала по същия начин, по който го бих направил и аз.

— Между другото, — добавих аз, — не си мисли че ти бягам. Просто ми се наложи да се откача от опашката ти. Какво направи той, обади ти се от входната врата или от бензиностанцията където оставих колата?

— От бензиностанцията. — отвърна той. — Не е могъл да разбере защо продължаваш пеша и ми се обади за инструкции. И наистина, защо продължи пеша?

— Това е много просто, Пат. Калецки по всяка вероятност е дал инструкции да не ме пускат на никаква цена в къщата след като е прочел написаното във вестниците. Прескочих оградата. А, ето я и бензиностанцията. Отбий тук.

Пат отби колата до покрития със сгурия паркинг. Колата ми си стоеше до измазаната с гипс къща. Посочих към заспалия вътре мъж в сив костюм.

— Ето го и твоя човек. Събуди го.

Пат излезе от колата и го разтърси. Онзи се събуди с гузна усмивка.

— Той те е забелязал, авер. Може би ще е по-добре да смениш похватите си.

Момъкът изглеждаше озадачен.

— Да ме е забелязал? По дяволите, та той дори и не даде признак.

— Дрън-дрън. — казах аз. — Ютията ти стърчи от задния джоб като антена. Трябва да знаеш че имам доста по-голям стаж от теб в тая игра.

Пъхнах се в моята таратайка и запалих двигателя. Пат си промуши главата през прозореца и запита:

— Още ли си твърдо решен да продължаваш сам, Майк?

Най-доброто което успях да сторя, беше да кимна.

— Разбира се. Какво друго си очаквал?

— Тогава по-добре ме следвай до града. Имам нещо любопитно за теб.

Той се качи в служебната кола и излезе на магистралата. Опашката ми потегли след него и аз го последвах. До този момент Пат играеше открито и не криеше намеренията си. Използуваше ме за примамка, но аз нямах нищо напротив. Беше все едно да използуваш пъстърва за лов на мухи по мое мнение. Но това което наистина ме притесняваше беше че дишаше прекалено близо до врата ми. Не можех да бъда сигурен дали го правеше от съображения за моята сигурност или за да предотврати пръсването на черепите на евентуалните заподозрени от моя страна.

Оная статия във вестника бе твърде отскоро за да има някакъв реален ефект. Убиецът нямаше да изпадне толкова бързо в паника. Който и да беше натиснал спусъка, не беше от мухльовците. Беше дяволски хитър. Трябва да ме беше взел предвид, ако наистина разсъждаваше. Явно беше взел предвид и полицаите. Но той се беше осмелил да застреля полицай, а това беше дяволско предизвикателство. В едно нещо бях абсолютно сигурен. Аз щях да бъда следващият в плановете на убиеца, особено след като приключех частното си разследване на всички заподозрени в случая.

Но така или иначе, не бях успял да открия нищо компрометиращо за Калецки или Хал. Нямах предвид мотив. Той щеше да изплува по-късно. И двамата бяха имали възможността да застрелят Джак. Джордж Калецки не беше това за което се представяше пред хората. Нямаше и намерение да се разделя с рекета. Нищо чудно оттам да изскочеше нещо. А и за Хал имаше място в схемата. И той беше замесен по някакъв начин. А можеше и да не е. Или да е. Но каквото и да беше, щях да го открия.

Мислите ми се въртяха около главните аспекти на случая без обаче да стигна до някакво определено заключение. Пат прекоси града без да използува сирената, нещо непривично за повечето ченгета, и накрая долепихме бордюра пред участъка му.

Качихме се в кабинета му, където отвори долното чекмедже на бюрото си и измъкна пинта бърбън от пакета с обяда си. Наля ми в една огромна чаша и си сипа за себе си. Глътнах я на един дъх.

— Искаш ли още една?