Бебето е мое

Сюзън Елизабет Филипс

БЕБЕТО Е МОЕ

колекция

ИЗБРАНИ СЪВРЕМЕННИ ЛЮБОВНИ РОМАНИ

Превод Вера Паунова

Издателство ИБИС София

Скъпи читатели,

В нощта преди най-малкият ни син да замине за колежа, аз седнах на стълбите, загледана в купчината с вещите му, и си изплаках очите. Не бях готова за края на тази част от живота ми. Годините сякаш бяха отлетели и аз си спомних как навремето бях копняла да си имам бебе. Именно в този миг бяха посети семената на „ Бебето е мое

Намерете си уютно кътче и удобен стол и поемете с мен на много специално пътешествие, изпълнено с любов и страст. Ще срещнете една мила жена, която в някои отношения е страшно умна, ала в други - доста несъобразителна, както и един силен, сексапилен и невероятно привлекателен мъж, който ще спре дъха ви. Ще се запознаете и с една семейна двойка, която сякаш е забравила какво означават двамата един за друг.

В „ Бебето е мое “ ще намерите много горещи страсти, но ще откриете и нежност, както и смях, и може би дори ще пролеете една-две сълзи тук-таме. Свийте се в любимия си стол и се потопете в историята на тези влудяващи, толкова различни и все пак - събуждащи симпатия влюбени.

Приятно четене!

Сюзън Елизабет Филипс

На майка ми

1.

- Да видим дали ви разбрах правилно - каза Джоди Пулански. - За рождения ден на Кал Бонър искате да му подарите жена?

Тримата странични нападатели, които прекарваха ноемврийската вечер, седнали в сепарето най-отзад на „Зебрите“ -любимия на футболистите от „Чикаго Старс“ спортен бар в Дюпейдж¹ - кимнаха като един.

Джуниър Дънкан махна на сервитьорката да донесе по още едно питие за всички.

- Навършва трийсет и шест, така че искаме да направим нещо наистина специално.

- Глупости - заяви Джоди.

Всички, които разбираха поне мъничко от футбол, знаеха, че от началото на сезона Кал Бонър, брилянтният куотърбек на „Чикаго Старс“ беше придирчив, избухлив и общо взето - адски труден за издържане. Бонър, на когото викаха Бомбардировача, заради склонността му да мята направо експлозивни пасове, беше най-успешният куотърбек в Американската футболна конференция и жива легенда.

Джоди скръсти ръце върху впитото си бяло потниче, част от униформата й на хостеса. Нито на нея, нито на някого от тримата мъже на масата им хрумна да се замислят за моралния аспект на това, което обсъждаха, да не говорим пък за понятия като политическа коректност.

В крайна сметка говореха за играч от Националната футболна лига.

- Смятате, че ако му намерите жена, ще престане да ви тормози толкова, така ли? - попита Джоди.

Уили Джаръл сведе тъмнокафявите си очи с гъсти мигли към халбата с бира.

- Кучият му син напоследък така се е развилнял, че никой не е в състояние да го търпи.

Джуниър поклати глава.

- Вчера нарече Джърмейн Кларк „аматьор“. Джърмейн, представяш ли си!

Едната вежда на Джоди, изрисувана няколко нюанса по-тъмно от месинговорусия цвят на косата й, подскочи. Джърмейн Кларк бе един от топ играчите в лигата - адски добър защитник, когото страхотно го биваше в събарянето на противника.

- От това, което съм виждала, Бомбардировача вече има толкова жени, че не знае какво да ги прави.

Джуниър кимна.

- Да, но работата е там, че май не спи с никоя от тях.

- Какво?

- Така е - обади се Крис Плъмър, левият защитник на „Чикаго Старс“. - Току-що го научихме. Гаджетата му са си поприказвали с някои от съпругите на момчетата от отбора и излиза, че Кал май ги използва само за да хвърля прах в очите на публиката.

- Може би, ако ги изчакваше да надраснат пелените, някоя от тях би успяла да го възбуди - подхвърли Уили Джаръл.

Джуниър реши да отвърне на забележката му сериозно.

- Не говори така, Уили. Знаеш, че Кал излиза само с момичета, които са навършили двайсет години.

Кал Бонър може и да остаряваше, ала не и жените в живота му. Никой не можеше да си спомни да го е виждал да излиза с мадама над двайсет и две.