Бебето е мое

- Крайно време беше да дойдеш да ме видиш.

- Колко често имаш болки в кръста? - попита Джим зад нея.

Мисля, че през около две минути. - Тя изохка и сложи ръка на кръста си. - Мамка му!

Кал прекоси стаята с куцукане.

- Да не искаш да ми кажеш, че раждането е започнало?

- Не бих се учудил. - Баща му я поведе към дивана и я сложи да седне, след което сложи ръка на корема й и си погледна часовника.

Кал го зяпна с широко отворени очи.

- Окръжната болница е на поне десет километра оттук! Десет километра по тези пътища ще ни отнемат поне двайсет минути! Защо не каза нищо, миличка? Защо не ми каза, че имаш контракции?

- Защото щеше да ме откараш право в болницата, а те щяха да ме изпратят обратно вкъщи. Бездруго по-голямата част от болката е заради самолетната седалка. Ауууу!

Джим си погледна часовника. Лицето на сина му придоби обезумяло изражение.

- Татко, трябва да я махнем от планината, преди дъждът да е отнесъл пътя!

- Само ръми, Кал - изтъкна майка му. - А пътят не е бил наводняван от десет години насам. Освен това първите бебета винаги се бавят.

Без да й обърне никакво внимание, той се втурна към вратата.

- Лимузината си е тръгнала! Ще я сложим в шевролета. Ти ще караш, татко, а аз ще съм на задната седалка заедно с нея.

- Не! Искам да родя бебето си тук\ - нададе вой Джейн.

Кал я погледна ужасено.

-Тук!

Тя подсмръкна и кимна.

- Я чакай малко! - Гласът му стана опасно тих и мъничък пристъп на удоволствие за миг надви болката й. - Когато ми повтаряше, че искаш да родиш детето ни тук, мислех, че имаш предвид това място като цяло и по-точно - окръжната болница!

- Не! Имах предвид тук\ Къщата на Ани. - Всъщност, до този миг нямаше нищо такова наум, ала сега разбра, че никога не би могла да открие по-подходящо място, където да роди.

В очите на Кал се четеше причудлива смесица от ярост и страх, докато се обръщаше рязко към баща си.

- Господи! На път е да стане най-прочутата физичка в страната, а е тъпа като галош! Няма да раждаш в тази къща! Бебето ще се роди в окръжната болница!

- Добре. - Тя се усмихна през сълзи. - Крещиш ми.

Кал простена.

Джим я потупа по ръката.

- Просто за да сме сигурни, защо не ме оставиш да те прегледам, миличка? Имаш ли нещо против? Какво ще кажеш да отидем в спалнята, за да видя докъде са стигнали нещата?

- Може ли и Кал да дойде?

- Разбира се.

- И Лин? Искам и Лин да е там.

- И тя ще дойде.

- И Ани.

Джим въздъхна.

- Е, да вървим всички.

Кал сложи ръка около кръста й и я поведе към някогашната стая на Лин. Докато прекрачваха прага, я връхлетя нов спазъм, толкова силен, че изохка и се улови за касата на вратата. Този сякаш продължи цяла вечност и едва след като отмина, тя забеляза какво друго се беше случило.

-Кал?

- Какво, миличка?

- Погледни надолу. Краката ми мокри ли са?

- Краката ти? Дали краката ти... - От устните му се откъсна странен задавен звук. - Водите ти са изтекли. Татко! Водите на Джейн изтекоха!

Джим беше влязъл в банята, за да се измие, ала викът на сина му беше толкова силен, че той го чу съвсем ясно.

- Всичко е наред, Кал. Ей сега идвам. Убеден съм, че ще има предостатъчно време, за да я откараме в болницата.

- Ако си толкова дяволски убеден, защо искаш първо да я прегледаш?

- За да сме напълно сигурни. Контракциите са доста начесто.

Мускулите на Кал се напрегнаха. Той я поведе към двойното легло, докато Лин донесе наръч кърпи, а Ани отметна покривката. Джейн отказа да седне, преди свекърва й да се е погрижила за леглото, така че Кал бръкна под роклята й и свали подгизналия чорапогащник за бременни, в който й беше помогнал да се напъха тази сутрин. Докато се справи с него, с обувките и с бельото й, Лин вече беше застлала леглото с найлонов чаршаф и няколко хавлии. Кал й помогна да се отпусне върху него.

Ани си избра един боядисан в бяло дървен стол малко встрани и се настани в него, за да наблюдава какво се случва. Когато Джим се появи в стаята, Джейн най-сетне асимилира факта, че се кани да й направи гинекологичен преглед, и й стана неудобно. Може и да беше лекар, но освен това й бе свекър.

Преди да успее да си помисли още нещо, я връхлетя нова контракция, този път - двойно по-мощна от предишната. От устните й се откъсна писък и през раздиращата болка й хрумна, че нещо не изглежда наред. Не би трябвало да се случва по този начин.

Джим даде няколко тихи нареждания на сина си. Кал държеше коленете й разтворени по време на прегледа. Лин стискаше ръката й и тананикаше „Маги Мей“⁴⁴.

- По дяволите, виждам крак - каза Джим. - Ще е седалищно.

Джейн изсъска разтревожено, а после я заля нова вълна на

болка.

- Кал, мини под нея - нареди Джим. - Вземи я в скута си и дръж краката й отворени; ще се намокриш. Джейн, не напъвай! Лин, изтичай да ми донесеш чантата от колата.

Завладяха я болка и страх. Не разбираше. Какво искаше да каже Джим с това, че виждал крак? Какво общо имаше кракът й?

- Какво става? Не може вече да раждам. Прекалено е рано. Нещо не е наред, нали?

- Бебето е със седалищно предлежание - отвърна той.