— А вие, капитан Петерсен? Знаете ли своята роля?
— Разбира се. Просто не зная как свършва драмата.
Бекер изсумтя.
— На полицията й е наредено да стои настрана — продължи капитанът. — Няма да употребя оръжие по никакъв повод. Заповедите ми са да предпазя островитяните от евентуални опасности. Мога сам да решавам как точно да го направя. Имам право да
Рибарските кораби вече бяха излезли и с пълна скорост и с вдигнати носове подскачаха по ниските вълни. Целта им бе мястото, където на повърхността се виждаха блестящите черни гърбове на стадото китове. Във въздуха се вдигаха фонтани пръски.
„Морски страж“ също се насочваше към китовете.
Бекер умуваше върху думите на Петерсен.
— Кажете ми, капитане, кога „избутването“ се превръща в таран?
— Когато аз реша.
— Има ли ясна граница между двете?
Петерсен нареди на кормчията да увеличи скоростта и да поеме право към „Морски страж“. После се обърна към Бекер и пак се усмихна криво.
— Скоро ще разберем.
2
Райън гледаше как крайцерът прекъсва мързеливите си обиколки и се насочва към кораба на SOS.
— Май Хамлет най-сетне взе решение — промърмори той на първия си помощник Чък Мърсър, който стоеше на щурвала на „Морски страж“.
Корабът им се бе опитал да прогони китовете в морето. Стадото се състоеше от около петдесет животни и някои от женските изостанаха заради малките си, с което забавиха спасителната операция. Корабът на SOS сновеше на зигзаг като овчарско куче, опитващо се да събере пръснало се стадо, но раздразнените китове правеха задачата му почти невъзможна.
— Все едно да събереш в стадо котки — промърмори Райън и отиде до десния борд, за да види как напредват китобойните лодки. Никога не бе виждал толкова много островитяни да участват в лова. Сякаш всички пристанища бяха опразнени. Десетки съдове, вариращи по размери от траулери до плоскодънни лодки с окачени мотори, се носеха с пълна скорост от няколко различни посоки към мястото на лова. Тъмните води бяха прорязани от белите ивици на следите им.
Тери Уелд също наблюдаваше скупчването на армадата.
— Няма начин да не се възхитиш на ината им — каза му.
Райън кимна. Наистина бе поразен.
— Да. Островитяните са готови на всичко, за да запазят кървавите си традиции.
— Това не е спонтанна реакция — каза Тери. — Ако се съди по начина, по който се движат, явно са намислили нещо.
И тъкмо го каза, сякаш по даден знак флотилията се раздели като клещи. Лодките направиха класическо обходно движение, понесоха се около кораба на Райън и в крайна сметка се озоваха между открито море и бавно движещото се стадо. Подредиха се и обърнаха към брега. Китовете останаха между тях и „Морски страж“. Краищата на редицата бавно започнаха да се свиват. Стадото се скупчи и се насочи към островите.
Райън се боеше, че ще нарани изпадналите в паника животни или ще раздели малките от родителите им, ако корабът му остане на място. С неохота даде заповед на кормчията да премести кораба от пътя на лова.
Щом „Морски страж“ се дръпна, откъм ловците се надигна буря от ликуващи викове. Редицата започна да се затваря в смъртоносна прегръдка около безпомощните китове. Лодките стегнаха обръча и подкараха плячката си към касапницата, където я очакваха харпуните на палачите.
Райън нареди на Мърсър да изведе „Морски страж“ в открити води.
— Много лесно се предаваме — каза Мърсър.
— Още нищо не си видял — със загадъчна усмивка каза Райън.
Крайцерът се движеше край „Морски страж“ като ченге, извеждащо футболен запалянко от стадиона, но когато се озоваха на около километър от лова, започна да изостава. Райън пое руля — често се обръщаше да провери местоположението му. Щом реши, че корабите са на подходящото място, вдигна телефона на машинното отделение и нареди:
— Пълен напред.
„Морски страж“ бе тромав и широк, с висок нос и кърма и силует, напомнящ на старовремска вана. Бе проектиран преди всичко като стабилна платформа, от която да се спускат подводни инструменти и мрежи. След като SOS се бе сдобила с кораба на един търг, първата работа на Райън бе да оборудва машинното отделение с мощни дизелови двигатели.
Рязко завъртя щурвала наляво. Кърмата се разтресе, корабът изписа огромна дъга от пяна и се понесе обратно към лова. Сварен неподготвен, крайцерът се опита да го последва, но не можа да повтори острия завой на „Морски страж“ и изостана, губеше безценни секунди.
На два километра от брега „Морски страж“ направи рязък завой и прегради пътя на ловците. Райън остана на щурвала. Искаше сам да поеме отговорността в случай на някакъв инцидент. Планът му да попречи на лова изискваше сръчна ръка. Малка грешка в скоростта или разстоянието и китоловците щяха да бъдат преобърнати и хвърлени в ледените води. Държеше постоянна скорост. Широката кърма оставяше бурна диря. Вълната удари лодките челно. Някои успяха да я яхнат и се озоваха високо във въздуха. Други се отклониха от курса си в яростен опит да се спасят от потапяне.