Бяла смърт

— Ще се отдръпнем, за да ви осигурим свободно място — обади се накрая Петерсен. — Ще предупредим и другите кораби по пътя ви.

Крайцерът започна да се оттегля.

Но преди да успее да се отдалечи, „Морски страж“ направи рязък завой и се насочи право към него като гигантско управляемо торпедо.

Матросите на крайцера се изсипаха на палубата и започнаха да махат като обезумели на приближаващия кораб да завие. Крайцерът даде няколко къси предупредителни сигнала със сирената си. По радиото се разнесоха думи на датски и английски.

Щом видяха, че двата кораба са на няколко секунди от катастрофата, моряците се втурнаха да спасяват живота си.

Райън натисна с цялата си тежест щурвала в последен отчаян опит да предотврати неизбежния сблъсък. Все още се бе вкопчил в него, когато корабът се вряза в борда на крайцера. Острият нос на „Морски страж“ проби стоманените плочи на корпуса като байонет. Чу се ужасяващият писък на разкъсван метал.

„Морски страж“ отстъпи в океана като зашеметен боксьор, току-що получил здрав удар в носа. През пробойната в корпуса на крайцера нахлуваха хиляди литри вода. Екипажът скачаше в спасителните лодки.

Изпадналите в паника репортери, които вече бяха не наблюдатели, а участници в историята, се мъчеха да намерят някой, който да им каже какво да правят.

Някой крещеше за помощ. Хора от екипажа и журналисти измъкваха нечие окървавено тяло от металната каша, която допреди секунди бе носът на кораба.

Райън закрещя всички да напуснат кораба.

В цялата тази врява и объркване никой не погледна нагоре и не видя реещия се високо над корабите хеликоптер. Машината направи няколко кръга като гладен ястреб, след което се отдалечи успоредно на брега.

3

Недалеч от северното крайбрежие на Русия

На 2200 км югоизточно от Фарьорските острови изследователският кораб „Уилям Бийб“ стоеше на котва в ледените води на Баренцово море. Върху 75-метровия тюркоазен корпус бяха изрисувани буквите НАМПД. „Бийб“ бе кръстен на един от пионерите в дълбоководните проучвания и от него бяха щръкнали стрелите на мощни кранове и лебедки, способни да издигат от океанското дъно цели кораби.

На кърмата стояха четирима души в неопренови костюми, вперили погледи към мястото, където океанът бушуваше като кипящ казан. Повърхността изсветля, издигна се в пенест бял купол и спасителната подводница „Морска минога“ изскочи от водата като мутирал левиатан, излязъл за глътка въздух. С точността на трениран боен отряд четиримата спуснаха по задната рампа надуваемата лодка с външен двигател, скочиха в нея и се понесоха към подмятаната от стихията подводница.

Екипът закрепи кабели към яркооранжевия съд, мощният мотор на лебедката на борда на „Бийб“ изръмжа и „Морска минога“ се надигна от водата. Беше с цилиндричен корпус и странно скъсен, подобен на акордеон нос.

Кранът бавно се завъртя над палубата и постави подводницата в специално пригоденото стоманено гнездо. Люкът в горната част на ниската командна кула се отвори и се стовари шумно върху металния корпус. Кърт Остин подаде глава и примигна като къртица. Сивата му, почти платинена коса проблясваше на металната светлина на смръщеното небе.

Остин махна на екипажа, промуши широките си рамене през тесния люк, излезе навън и застана до командната кула. Миг по-късно Джо Дзавала също се измъкна и подаде на партньора си лъскава алуминиева кутия.

Остин метна кутията на набития мъж на средна възраст, който стоеше под стълбата. Човекът бе облечен във вълнен пуловер с висока яка, жълти непромокаеми панталони и мушама. При вида на летящата кутия нададе отчаян вик. Улови я, едва не я изпусна, след което я притисна до гърдите си.

Докато Остин и Дзавала се спускаха по стълбата, руснакът отвори кутията и извади увит в хартия предмет, поставен в защитен стиропор. Смъкна хартията и всички видяха тежка четвъртита бутилка. Той я гушна като новородено и замънка нещо на руски.

Забеляза обърканите изражения на хората на НАМПД и обясни:

— Извинете, господа. Благодарих на Бога, че съдържанието на контейнера е останало непокътнато.

Остин погледна етикета и се намръщи.

— Да не би да се спуснахме на деветдесет метра дълбочина до потънала подводница само за да спасим бутилка водка!

— О, не — отвърна Власов и бръкна в кутията. — Три бутилки. Най-добрата водка, произвеждана в Русия.

Грижливо разви другите бутилки — звучно целуваше всяка, преди да я постави обратно в кутията.

— „Руска перла“ е една от най-добрите водки, а „Московская“ е върхът. „Чародей“ е най-добра много студена.

Остин се запита дали изобщо някога ще успее да разбере руския начин на мислене. После каза:

— Ясно. Както го обяснявате, потопяването на цяла подводница само за да охладите питието си, е в реда на нещата.

— Подводницата беше стар модел „Фокстрот“, използван само за тренировки. Излезе от употреба преди повече от тридесет години — каза Власов и отправи на Остин 14-каратова златна усмивка. — Трябва да признаете, че именно на вас ви хрумна да поставяте предмети в подводница, за да изпробвате дали ще успеете да ги извадите.