Бяла смърт

— Как, за бога, тези двама… господа ще спасят капитан Петерсен и хората му?

Капитан Ларсен се питаше същото, но все пак прояви повече сдържаност.

— Предлагам да попитате тях — отвърна той, очевидно смутен от избухването на Бекер.

— Е? — Бекер изгледа първо Остин, после и Дзавала.

Нямаше представа, че двамата мъже от хеликоптера се равняват на цял кораб спасители. Роденият в Сиатъл Остин бе израснал в и до морето — и в това нямаше нищо чудно, тъй като баща му имаше компания за изваждане на потънали съдове. Докато учеше управление на системи във Вашингтон, мина и престижната сиатълска водолазна школа, където усвои няколко специализирани области. Използва наученото в нефтените платформи в Северно море, работи известно време за баща си, след което бе вербуван от ЦРУ като подводен разузнавач. След края на Студената война бе нает от Сандекър като шеф на Специалния екип.

Дзавала бе син на мексиканци, пресекли Рио Гранде и установили се в Санта Фе. Техническият му гений бе станал легендарен в НАМПД. Можеше да поправя, модифицира или възстановява всички възможни двигатели. Имаше навъртени хиляди летателни часове като пилот на хеликоптери и малки реактивни и витлови самолети. Постъпването му в екипа на Остин се оказа щастлива комбинация. Широката публика никога нямаше да разбере за много от задачите им, а остроумната им духовитост пред лицето на опасността скриваше стоманена решимост, пред която не можеше да устои почти нищо.

Остин спокойно изгледа Бекер с пронизващите си синьо-зелени очи — на цвят приличаха на корал под водата. Не остана бездушен към положението на датчанина и отклони яростта му с широка усмивка.

— Извинете за лекомислието ми. Трябваше веднага да ви обясня, че спасителната подводница пътува насам.

— Би трябвало да пристигне до един час — добави Дзавала.

— А дотогава можем да свършим много неща — каза Остин и се обърна към капитана. — Нуждая се от помощта ви за разтоварване на част от оборудването от хеликоптера. Можете ли да отделите някои от по-яките ви момчета?

— Да, разбира се. — Капитанът изпита облекчение, че най-сетне е в състояние да направи нещо, и незабавно нареди на първия си помощник да се погрижи за подробностите.

Под ръководството на Остин неколцина матроси с пъшкане вдигнаха големия дървен сандък от товарния отсек на хеликоптера и го свалиха на палубата. С помощта на железен лост Остин откърти капака и след кратък оглед каза:

— Май всичко е тип-топ. Каква е ситуацията?

Капитанът посочи люлеещата се на вълните шамандура, отбелязваща мястото на потопения крайцер. Докато Остин и Дзавала слушаха внимателно, Ларсен набързо им описа сблъсъка и потъването.

— Не разбирам — каза Остин. — От думите ви излиза, че са имали колкото си искат свободно пространство.

— Също като „Андреа Дориа“ и „Стокхолм“ — обади се Дзавала. Имаше предвид ужасната морска катастрофа недалеч от Нантъкет.

Бекер промърмори нещо за престъпници от SOS, но Остин не му обърна внимание и се съсредоточи върху конкретните въпроси.

— Какво ви кара да мислите, че капитанът и хората му са все още живи?

— Правехме проучване на популацията китове недалеч оттук, когато получихме зов за помощ — каза Ларсен. — Спуснахме хидрофон и чухме как някой предава сигнала SOS с удари по корпуса. За съжаление, можем само да приемаме съобщения, не и да предаваме. Все пак установихме, че тринадесет души, сред които и капитан Андерсен, са попаднали във въздушен джоб в предното спално помещение. Въздухът е мръсен и се намират в начален стадий на хипотермия.

— Кога ги чухте за последен път?

— Преди два часа. Беше същото послание, само че този път предадено по-слабо. Накрая предаваха непрекъснато една и съща дума.

— А именно?

— „Помощ“.

Остин пръв наруши последвалото мрачно мълчание.

— Получихте ли допълнително оборудване на кораба?

— Бреговата охрана се обади в базата на НАТО на Стрьомьо. Свързаха се с тяхната спасителна мрежа минути след потъването на крайцера. Корабите там са предимно от скандинавските страни. Междувременно ние играем ролята на кораб-майка. Скоро трябва да пристигне шведски кораб със спасителна подводница, но и тя ще е безполезна в конкретната ситуация. Предназначена е да спасява хора през спасителен люк на подводница. Успяхме да установим точно местоположението на крайцера на дълбочина осемдесет метра, но като изключим това, не ни остава нищо, освен да сме наблюдатели на трагедията.

— Не е задължително — каза Остин.

— Значи мислите, че можете да помогнете? — Бекер ги погледна умоляващо.

— Може би — отвърна Остин. — Ще мога да отговоря по-конкретно едва след като видим какво точно е положението.

Бекер се извини за проявената грубост.

— Съжалявам, че изпуснах нервите си. Благодарни сме, че предложихте помощта си. Особено съм задължен на капитан Петерсен. След като бяхме ударени и стана ясно, че корабът ще потъне за няколко минути, той лично се погрижи да ми намери място в спасителната лодка. Когато разбра, че долу има хора, се втурна да им помага и явно се е озовал в капан, когато корабът потъна.