— Браво, Кърт. Предизвиканата от теб бъркотия в движението се появи на първа страница на „Уошингтън Поуст“. — Сандекър замълча замислено. — Да видим дали съм разбрал историята до момента. Смятате, че „Океанус“ е режисирал потъването на двата кораба във водите на Фарьорските острови, за да отвлече вниманието от таен проект, ръководен от въпросния Баркър, свързан с отглеждането на риба мутант. — Той посочи екрана. — Риба, подобна на видяната от Пол и Гамей в Канада. И хората от разбойническо ескимоско племе са се опитали да те убият на островите, в Копенхаген и във Вашингтон.
— Звучи невероятно, когато го чуеш от друга уста. — Остин поклати глава.
— И барон Мюнхаузен не би се справил по-добре. За твой късмет, Пол и Гамей потвърдиха съществуването на ескимосите убийци. — Сандекър се обърна към Гън. — Какви изводи направи от тази фантастична история, Руди?
— Преди да отговоря, искам да попитам Гамей какво би се случило, ако тези изкуствено мутирали суперриби се озоват в морето и започнат да се размножават.
— Според колегата на Баркър доктор Трокмортън при достатъчно количество ще създадат биологична бомба — газа Гамей. — В състояние са да изместят естествените видове в рамките само на няколко поколения.
— И какъв е проблемът? — запита Сандекър, приел ролята на адвокат на дявола. — Рибарите ще са принудени да ловят по-малко и по-едри парчета, вместо повече и по-дребни.
— Така е, но не знаем достатъчно за дългосрочните ефекти. Какво ще стане, ако тези франкенриби имат някакво свойство, което ги прави негодни за консумация? Ако се появи някакъв непредвиден мутант? Ако потомството на суперрибите не е в състояние да оцелее в естествени условия? Тогава няма да имаме нито естествени видове, нито мутанти. Екосистемата в океана ще се наруши. Рибарите, занимаващите се с обработка на рибата и търговците по цял свят ще останат без работа. Това ще рефлектира върху цели общества, за които рибата е основна храна. Индустриалните държави също ще бъдат засегнати.
— Доста мрачна прогноза — отбеляза Сандекър.
— При това твърденията ми са консервативни. Има много неизвестни. Знаем, че над двадесет и пет вида риба са обект на генетично модифициране. Изпускането им в морето може да се окаже трагедия с невъобразими размери.
— Приемаме, че онова чудовище е
Гамей зяпна Гън, сякаш му бяха поникнали рога.
— Защо му е на някого да рискува измирането на цели видове? Това е ужасно!
— Не за всеки — поклати глава Гън.
— Какво искаш да кажеш? — попита Сандекър.
— Че рибата ще изчезне
— Много хитро, Руди — каза Сандекър. — Така „Океанус“ ще си осигури монопол върху един от основните източници на протеини в света.
— Монопол, който ще носи милиарди долари — отбеляза Пол.
— Много повече — и не в смисъл на пари — каза Сандекър.
— Рибните протеини са основен хранителен продукт за голяма част от света. А храната е власт.
— Това обяснява защо „Океанус“ толкова лесно скача на бой — обади се Остин. — Ако се разчуе, че са на път да опразнят океаните, враждебното обществено мнение ще ги съсипе.
— Хитро — каза Гън. — Установяваш люпилни за генетично модифицирана риба по целия свят. В състояние си да я пуснеш в основните рибодобивни райони за нула време.
— А и не ти трябват много риби — допълни Гамей. — Всеки мъжки екземпляр може да оплоди десетки женски. Бих искала обаче да отбележа, че в пускането на риби в морето няма нищо незаконно.
— Но са отговорни за загубата на два кораба и смъртта на няколко души, докато са се опитвали да опазят мръсната си тайна — каза Остин. — Държат в плен цяло индианско село. Последния път, когато правих справка със закона, убийството и отвличането бяха престъпления.
— Но тъй като първо трябва да докажем, че убийствата и останалите престъпления са дело на „Океанус“, ще се наложи да действаме внимателно — каза Сандекър. — Не можем да използваме обичайните канали. Дори канадското правителство не бива да знае за действията ни. „Океанус“ може да използва срещу нас силата на закона. Специалният отряд бе сформиран за изпълняването на мисии далеч от погледа на официалните власти, така че е идеалното средство за осъществяването на плана ни.
— Не знаех, че
— На мен ми се струва очевиден — каза адмиралът. — Пращаме „Океанус“ и гадния му замисъл на дъното, както се прави с пирати. Разбирам, че няма да е лесно. Възможно е семейството и роднините на Найтхоук да бъдат изложени на риск. Фактът, че внезапно сме се озовали на сцената, може да ги накара да се разбързат.
— Има и друг фактор, който трябва да имаме предвид — каза Остин. — Маркъс Райън е твърдо решен да въвлече и SOS. Това може да компрометира плана ни и да изложи пленниците на съвсем истинска опасност.