Бяла смърт

Първата част от полета премина в ужас и стискане на палци до последно, понеже й се струваше, че върховете на дърветата всеки миг ще разпорят фюзелажа. Не я успокояваха особено и двата мъхнати зара, окачени в пилотската кабина за късмет. Но след като полетът продължи съвсем гладко, реши, че пилотът — огромен побелял мъж с подходящия прякор Мечката — все пак знае какво точно прави.

— Не идвам насам много често. Прекалено е далеч за повечето „спортисти“, които идват на лов и риболов. Тяхната представа за понасяне на лишения е да стоят в хижа с вътрешен водопровод — надвика Мечката шума на двигателя и посочи през предното стъкло еднообразния терен. — Наближаваме Огледалното езеро. Всъщност това са две езера, свързани с тесен канал. Местните му викат Близнаците, макар едното да е по-голямо от другото. Ще се отбием до Малкия близнак за няколко минути.

— Виждам единствено дървета и само дървета — обади се Маркъс Райън, който седеше зад пилота.

— Да, човек само дървета среща в тоя край — каза Мечката с бодра усмивка и се обърна да види дали Тери е схванала шегата за сметка на Райън. Тя се усмихна палаво, но всъщност изобщо ней беше до шеги. Щеше да се чувства много по-уверена, ако Бен Найтхоук бе с тях. Никой обаче не отговаряше на телефонните обаждания в квартирата му. Искаше да продължи да го търси, но Маркъс я бе накарал да побързат.

— Можеш да се откажеш, ако искаш. Двамата с Чък можем да идем сами, но трябва да действаме бързо, защото ни чака самолет — беше й казал. Тери едва успя да си събере багажа, преди Райън да мине да я вземе. След това се качиха в служебния самолет на SOS заедно с Чък Мърсър, бившия първи помощник-капитан на „Морски страж“. Останал без кораб, Мърсър жадуваше за действие.

Тери щеше да е по-ентусиазирана, ако не мислеше, че Райън изработва стратегията си в движение. Знаеше накъде да се насочи благодарение на информацията от Бен. Индианецът им бе казал името и мястото на езерото. Пак той им бе дал името на Мечката.

Местният пилот се занимавал навремето с контрабанда на дрога и бил известен като човек, който работи, без да задава въпроси, стига парите да са достатъчно. Дори не мигна, когато Маркъс му надрънка врели-некипели за снимането на документален филм за местната култура и желанието си да наблюдава селото на Бен, без да бъде забелязан.

Обикновено Мечката бе дискретен, но животът в среда, в която всички знаеха за миналото му, го бе направил нехаен. Беше споменал, че ще работи за SOS, докато зареждаше самолета. Нямаше как да знае, че го подслушват, нито пък че зложелателни очи гледат как самолетът му излита и се насочва към вътрешността.

Езерото се появи неочаквано. Изведнъж Тери видя водата — блестеше под косите лъчи на следобедното слънце. Секунди по-късно самолетът се спусна надолу, сякаш бе попаднал във въздушна яма. Тери усети как сърцето й се качва в гърлото, но после самолетът изравни и започна да се спуска под по-плавен ъгъл. Плъзгачите докоснаха повърхността на езерото и самолетът бързо забави скорост.

Мечката обърна, бавно потегли към брега и щом го наближиха, скочи в дълбоката до кръста вода. Завърза въже за подпората на плъзгача, преметна другия край през рамо и извлече самолета до брега. Завърза въжето за един пън, после помогна на останалите да свалят един голям вързоп и няколко по-малки. Разопаковаха големия и с помощта на пълната с въглероден двуокис бутилка бързо надуха гумената лодка. Мечката гледаше с интерес, с ръце на кръста, как Райън изпробва безшумния захранван от акумулатор външен двигател.

— Ще се върна утре — каза той. — Ако ви потрябвам, потърсете ме по радиото. Пазете си задниците.

Самолетът се отдалечи от брега, издигна се във въздуха и пое в посоката, от която бе дошъл. Тери отиде при Райън и Мърсър, които проверяваха багажа. Мърсър разви блокче С–4, провери детонаторите и се усмихна.

— Също като в доброто старо време.

— Сигурен ли си, че ще го направиш, Чък?

— Говориш с човек, който потопи исландски китоловен кораб на практика самичък.

— Това беше преди години. Доста пораснахме оттогава.

Мърсър огледа един от детонаторите и каза:

— Не е нужна много енергия, за да натиснеш бутона. Трябва да им го върна на тия копелета заради кораба ни.

Не беше на себе си от ярост, откакто научи, че корабите на „Океанус“ са били обслужвани от същите докове на Шетландските острови, в които вероятно бе саботиран „Морски страж“.

— Да не забравяме и Джош — каза Райън.

— Не съм забравила Джош. Сигурен ли си обаче, че няма друг начин? — попита Тери.

— Няма — отвърна Райън. — Ще се наложи да играем грубо.

— Не споря за нуждата от действие, а за начина. Ами хората на Бен? Рискувате живота им.

— Не можем да се отклоняваме от основната си цел. От наши източници от екипа на сенатор Греъм знаем, че „Океанус“ са продължили експериментите, които са били прекратени в Нова Зеландия. Трябва да спрем това изчадие, преди да бъде пуснато на свобода.

— Изчадие?! Плашиш ме, Маркъс. Стига си говорил като библейски пророк.

Лицето на Райън пламна, но той се овладя.