Битие

А след това? Може би помощта, изпратена от новите му приятели от „умната тълпа“ — или от Народния флот на Китай, — щеше да пристигне преди тайните собственици на дракона. Преди слънцето да го е изпекло. Или жаждата и акулите да му видят сметката.

А после?

Докато се катереше тромаво, но упорито по веригата, си спомни думите на Пол Менелауа, казани в По-нови Нюпорт, когато Куриерът на предпазливостта, съществото в камъка-свят, обяви прочутия Хавански артефакт за инструмент на междузвездни лъжци.

„Трябва да ги съберем!“

Точно така. Нека те се оправят пред всички. Пред очите на целия свят. И този път Пен Сян Бин щеше да участва в разговора!

Развеселен от безразсъдството си, от самата дързост някакъв като него да се зарече подобно нещо, Бин продължи да се изкачва и да мъкне древното предупреждение към светлината на деня.

„Да, точно така. Да ги съберем.“

Седма част Море от беди

След векове питане в самота човечеството реализира една своя древна мечта. С пристигането на Първия артефакт дойде и доказателството за цивилизации, много по-древни от нашата. Само че вместо да донесе ликуване, това откритие за малко ни вкара в спиралата на смъртта. Как успяхме да избегнем капана? И дали сме се измъкнали от него, дори и сега?

Дали причината е във Великия дебат между Първия артефакт и Камъка-свят на Пен? В разобличаването на манипулациите, на полуистините и лъжите?

Или в дръзките герои на „Марко Поло“, излетели тайно да прекосят космическата пустиня и да преодолеят свирепи лазери, космически мини и човешки предатели, за да съберат още кристали? Достатъчно коварни космически измамници, които да бъдат подложени на дисекция и тестове, за да получим най-сетне отговори?

Или причината е в изненадващото откритие точно когато „Марко Поло“ обърна към дома? Когато Генадий Горосумов засече странни останки, които нямаха очевидна връзка с кристалните верижни писма? Когато осъзнахме, че във всичко това има повече нива, отколкото сме си давали сметка!

Ще има и други експедиции. И то много.

Възможно ли е това да е отклонило човечеството от депресията и катастрофата? Нещо така просто като любопитството?

Тор Повлов

62. Потайници

Очакващата е възбудена. Сигнализира настойчиво.

— Търсачо, слушай! — Електронният й глас съска по старите кабели. — Малките живи са наблизо! В момента изследват този пояс орбитален боклук, ровят из камъни и руини. Слушай как оглеждат всяко ново откритие. Скоро ще ни намерят! Чуваш ли, Търсачо? Време е!

Създателите на Очакващата бяха нетърпеливи. Чудя се как е успяла да издържи междузвездния студ. Моите създатели бяха по-мъдри.

— Търсачо! Слушаш ли ме?

Не искам да разговарям с никого, така че издигам странична личност, малко повече от вихър побутнати електрони, която да се занимава с нея вместо мен. А ако Очакващата открие измамата? Е, може би ще схване намека и ще се разкара.

Или пък ще стане още по-настоятелна. Трудно ми е да го предскажа, без да събудя повече заспали вериги, отколкото ми се иска.

— Няма нужда да се бърза — казва й частичният ми аз. — Земните създания няма да стигнат това убежище през следващите няколко техни години. Пък и всичко е написано много отдавна.

Електронният вихър е много добър. Дори успява да докара акцента ми.

— Как можеш да си толкова безчувствен! — сгълчава ме Очакващата. Раздразнението й отеква по кабелите, покриващи миниатюрния ни леден свят. — Ние, оцелелите, те направихме наш водач, Търсачо, защото изглеждаше, че разбираш какво се случва в галактиката като цяло. А сега чакането ни може да е към края си. Биологичните същества оцеляха през първата фаза на кризата на контакта. Скоро ще са тук!

— Земните жители или ще ни открият, или не — отвръща сянката на моя аз. — Какво може да очаква с желание или страх една група древни машини от такава жизнена млада раса? Раса, стигнала дотук?