Битие

САМОТНОТО НЕБЕ

Легендарният учен Джон фон Нойман пръв описал как да се изследва вселената. Вместо да се разоряваш с изстрелване на огромно количество сонди към всяка звезда, изпрати само няколко много добри автоматизирани кораба към близките системи!

След като приключат с проучванията си и изпратят резултатите, тези кораби ще използват местните ресурси за добив на суровини, след което ще изработят копия на себе си. След това ще построят комплекси за зареждане и изстрелване и ще предприемат следващата стъпка — ще пратят дъщерните си сонди към още по-отдалечени звездни системи.

При пристигането си всяка дъщерна сонда ще направи още копия на себе си и ще изпрати тях. И така нататък. Изследването може да продължи все по-бързо и все по-надалеч, отколкото ако се провежда от живи същества. И след първата вълна на родната планета няма да се правят допълнителни разходи. Информацията ще пристига век след век, докато новите поколения сонди продължават през галактиката.

Толкова логично. Някои изчислили, че с този метод може да се изследва всяка звезда в Млечния път само за три милиона години след изстрелването на първата сонда — а това е миг в сравнение с възрастта на галактиката.

А, има обаче една пречка! Както би попитал Ферми — в този случай къде са сондите?

Когато човечеството открило радиото, а после и космическите полети, нито една машина от друга звезда не оповестила за себе си. Никакви съобщения не ни посрещнали с добре дошли в цивилизованото небе. Отначало изглеждало, че има само едно обяснение…

Тор Повлов

66. Цена за приемственост

— Ъ-ъ-ъ, Тор, будна ли си? — изпращя радиото в мандибулата й и тя вдигна очи от доклада си, погледна през наблюдателницата и видя вързания Гавин да се носи далеч от кораба, до една дълбока яма, където се намираше скритата от слънцето разрушена корабостроителница. Заобиколен от роботи събирачи, Гавин изглеждаше почти като човек, ръководещ по-простите, непритежаващи граждански права машини.

Тор тракна със зъби.

— Да, намирам се в контролната зала и изпълнявам домакински задачи. Намери ли нещо интересно?

— Би могло да се каже. — Партньорът й отново говореше сардонично. — По-добре остави „Уорън“ на автопилот и домъкни хубавото си биологично дупе тук долу, за да хвърлиш едно око.

Тор потисна острия отговор и си напомни да запази търпение. Дори при органичните човеци юношеството не продължава вечно. Е, не винаги.

— Дупето ми е затворено в гел и титан, който е по-як от твоя лъскав гъз — отвърна тя. — Както и да е, идвам.

Полуразумният автопилот на кораба прие командата, а Тор побърза да се пъхне в скафандъра си — набор добавки, които лесно се закачаха за животоподдържащата й капсула — и тръгна към люка, все още раздразнена от насмешливото поведение на Гавин.

„Всичко си има цена — помисли си. — Включително инвестицията в бъдещето. Типът личност на Гавин е нов и трябва да се правят отстъпки. В дългосрочен план нашата култура ще стане тяхна. В известен смисъл ние ще продължим напред и ще се развиваме много след като ДНК стане отживелица.“

И въпреки това, когато Гавин се обади отново и саркастично се поинтересува какви телесни функции са я забавили. Тор се запита:

„Какво стана с изпълнените с обич машини?“

Не можеше да сподави носталгията си към дните, когато роботите дрънчаха, а компютрите изпълняваха заповеди.