„Така нареченото «Лекарство», с което така се гордеехме. То е просто поредният пласт на убеждаването. Поредната коварна мема, целяща да накара човечеството да направи онова, което правят всички, които не се отказват от прогреса. Да отдели огромни ресурси, да построи гигантски заводи, милиарди и милиарди капсули — и лазери, които да ги изстрелят в небето.
В нашия случай, както и на Турбулентност, решението е изисквало допълнителен мотив извън егоизма.
Алтруизъм. Желание да се помогне на другите. Това ни издига над средното ниво.
Но нима резултатът не е същият? О, кълняхме се, че ще изпратим само десет милиона, задвижвани само от един лазер. Но Най-стария оцелял ми показа. Логиката на фомитите в крайна сметка ще настоява за повече и повече — заради Лекарството! Докато не попаднем в неудържимия фатален цикъл на мисионерската страст.
Лекарството беше хитроумно. Но дали достатъчно, за да победи една болест с безкрайни резерви от номера, развили се в продължение на милиони години? Накрая ние се оказахме също толкова податливи и заразени като всички други.“
Изкушаваше се да скочи от виртуалната платформа в бездната долу. Да потърси помощ в смаляването и безграничната мощ. Да полети с главата надолу. И да се смали до нищо и никакво божество.
94.
Рефракция
— Знаете ли, има и други възможности — обади се някой.
Беше Емили Тан. Явно беше тръгнала малко след тях, за да участва в дискусията.
— Например на Земята може да са разработили
— Тоест просто да са ни изоставили? — попита елегантният Йовиндра Сингх. — Да са зарязали по-старите модели, за да използват лазера за по-добрите? Това е по-оскърбително и от теорията за отказването!
Хамиш очакваше Най-стария оцелял да вземе думата, както ставаше при предишните коментари. Извънземният обаче не каза нищо.
— Само да можехме да погледнем — обади се Лейси след последвалата намусена пауза. Явно имаше предвид блокирания изглед към родния свят — един поглед можеше да покаже дали Големият лазер все още се използва, та дори да е насочил огромната си мощ към други цели. Без кутията можеха да уловят и шума от радиомрежите и индустрията. Това също можеше да им каже много.
Куриерът на предпазливостта перифразира копнежа на Лейси в нещо по-общо.
— Това винаги е било най-голямото ми желание. Да погледна, преди да направя каквото и да било. Именно затова подкрепях изграждането на гигантските ви телескопи, Лейси. Исках да разбера какво се е случило с другите светове. Дали някой от тях е оцелял от болестта и е запазил жизнена, основаваща се на науката култура.
Една от най-привлекателните черти на Куриера открай време беше неизчерпаемата му надежда — въпреки замръзналото му изражение, което винаги изглеждаше изпълнено със съмнения. Дори когато гигантските огледала събраха картини от родната му система и не откриха никакви признаци на цивилизация — никакви комуникации, никакви следи в атмосферата, които да говорят за работеща индустрия, Куриерът си оставаше изпълнен с енергия и не униваше.
— Това само показва, че сме станали по-
Хамиш си спомни как Куриерът казваше всичко това преди пускането на всеки по-голям телескоп. А когато той не откриваше нищо в системата на Турбулентност, Куриерът просто се залавяше да помага за проектирането на следващия.