Битие

— Това е предварително подготвен нуклеус от късния мустиер или от ранния шателперо. Период, през който Европа е била обитавана от два вида хоминиди, които живеели заедно доста време и имали почти еднакви технологии и съответно подобни култури. Неандерталците и анатомически съвременните хора съществували заедно особено дълго в Леванта, където двете групи като че ли останали на едно и също ниво в продължение на сто хиляди години.

Тор завъртя артефакта в ръката си. Не беше лъскав като обсидиан, а сив и зърнест. Ииуерът й разпозна материала като кварц и й предложи връзки към допълнителна информация, която тя разкара субвокално.

— Мислех си, че хората са унищожили неандерталците.

— Това е господстващата теория. Дългият стабилен период завършил с началото на периода ориняк, при това зашеметяващо рязко. В рамките на няколко десетки поколения, буквално за миг, инструментариумът на нашите прадеди се е разширил невероятно, включвайки рибарски куки и игли за шиене от обработена кост, фино оформени стъргалки, брадви, шила, мрежи, въжета и специализирани ножове, чиято изработка минава през множество сложни етапи. Изкуството също се появило на сцената. Хората се украсявали с медальони, гривни и мъниста. Създали великолепни пещерни рисунки, изпълнявали погребални обреди и извайвали провокативни статуетки на Венера. Иновациите започнали да навлизат все по-бързо. Същото се отнася за другите чисто човешки характеристики, защото се появили ясни свидетелства за обществено разслояване. Религия. Управляваща върхушка. Робство. Война. А по отношение на горките неандерталци — геноцид.

Тор беше смутена от внезапната смяна на темата. В един момент Сато говореше в ограничения контекст на юдеохристиянската Библия отпреди шест хиляди години. В следващия най-неочаквано се връщаше назад в огромното царство на науката и размишляваше върху постиженията и началото на тежкото, бавно излизане на човечеството от мрака. Но въпреки това имаше припокриване… обща свързваща тема. И Тор най-сетне разбра накъде бие той.

— Мислите, че сме се насочили към поредния внезапен скок.

Сато леко наклони глава.

— Не мислят ли всички същото?

Изведнъж гласът на учения зазвуча съвсем сериозно. Беше замислен, дори загрижен.

— Въпросът, госпожице Тор, не е дали промяната наближава. А дали този път ще бъдем по-умни. Може би дори достатъчно мъдри, за да се справим.