Божията формула

Анализът на ребуса ги отведе в ресторанта на хотела. Обядът се състоеше от ирански ястия. Томаш опита зереш поло ба морк — пилешко с ориз, а Ариана се пребори с гурме сабзи — агнешко месо с фасул. Докато си похапваха, обсъждаха различни варианти за декодиране на стиховете чак до сервирането на фалуде — сладолед с фиде и плодове, за португалеца и диня за иранката.

— Май ще подремна следобед — обяви Томаш след кафето, черно иранско кафе.

— Няма ли да работите повече?

— О, не — каза той и вдигна ръце в знак, че се предава. — Вече съм много изморен.

Ариана махна към чашката с кафе.

— Не знам как ще заспите — засмя се иранката. — Нашето кафе е много силно.

— Скъпа моя, подремването следобед е стара иберийска традиция. Няма кафе на света, което би могло да я наруши.

X

Беше три без пет минути, когато Томаш излезе от асансьора и прекоси лобито на хотела. Огледа се наоколо, колкото е възможно по-естествено, за да се убеди, че никой не го наблюдава. Нямаше и следа от Ариана, с която се беше разделил половин час преди това под предлог, че ще подремне следобед. Както изглежда, никой не се интересуваше от него. Приближи се до портиера, дискретно си записа името на едно листче и повика пиколото.

— Трябва да има такси за мен — каза той.

— Такси ли, господине?

— Да. Таксито на Бабак.

Момчето излезе на улицата и махна на една оранжева кола, която беше паркирала отдясно.

Колата потегли и спря на рампата пред входа на хотела.

— Заповядайте, господине — каза пиколото, докато му отваряше задната врата.

Томаш спря до вратата и преди да влезе, огледа шофьора — толкова слабо момче, че приличаше на скелет.

— Вие ли сте Бабак?

— А?

— Бабак?

Момчето кимна утвърдително.

Томаш пусна монета от сто риала в ръката на пиколото и се настани на задната седалка. Таксито потегли и се вля в безумния трафик, свивайки тук и там из преплетените улички и булеварди. Томаш направи опит да завърже разговор и попита накъде отиват, но Бабак само поклати глава.

Явно не говореше английски. Когато разбра, че от това нищо няма да излезе, Томаш се облегна на седалката и се остави на течението. Знаеше, че това пътуване има конкретна цел, защото човекът на ЦРУ не би му изпратил такси да се поразходи из града. Просто трябваше да прояви търпение и да чака.

Таксито се въртя из улиците на Техеран двадесетина минути, през които Бабак почти не откъсваше очи от огледалото за обратно виждане. Понякога рязко свиваше в някоя пресечка и тогава като че ли най-упорито се взираше в огледалото. Повтори трика няколко пъти, прибягвайки винаги до една и съща техника, докато накрая излезе на булевард „Талехани“ вече напълно спокоен. Спря недалеч от университета „Амир Кабир“, където един едър мъж влезе в колата и седна до Томаш.

— Как сте, професоре?

Беше агентът на ЦРУ, с когото се запозна предишната вечер.

— Здравейте. — Португалецът замълча нерешително. — Извинете, не мога да си спомня името ви.

Мъжът се усмихна, откривайки развалените си зъби.

— Още по-добре — възкликна той. — Казвам се Голбахар Багери, но май е по-добре да не полагате усилия да го запомните.

— Как да ви наричам в такъв случай?

— Можете да ме наричате Моса.

— Моса? От Мосад ли?

Багери се разсмя.

— Не, не. Моса от Мосадък. Знаете ли кой е бил Мосадък?

— Нямам представа.

— Ще ви покажа. — Изстреля няколко изречения на фарси към Бабак. Автомобилът потегли и продължи да се движи по същия булевард.

— Мохамед Мосадък е адвокат и политик, министър-председател на Иран. По негово време петролните кладенци в страната били експлоатирани само от Англо-иранската петролна компания и Мосадък решил да подобри условията за бизнес. Британците отказали и той национализирал компанията. Това негово решение имало важни последици. Списание Тайм дори го избрало за политик на 1951 година, тъй като с действията си насърчил слаборазвитите страни да се освободят от колонизаторите. Но британците така и не се примирили с положението и Чърчил успял да убеди Айзенхауер да свали Мосадък. — Посочи наляво. — Виждате ли онази сграда там?

Томаш погледна към мястото. Постройката беше скрита зад висока ограда с изписани лозунги, сред които се открояваше: Down with the USA49.

— Да, виждам.

— Това е старото посолство на Съединените щати в Техеран. Точно тук, в бункера, както наричат посолството, ЦРУ започнало да крои планове за свалянето на Мосадък — операция „Аякс“. С цената на щедри подкупи и разпространението на контра информация ЦРУ успяло да спечели подкрепата на шаха и на много от ключовите фигури в страната, в това число религиозни лидери, военачалници и главни редактори на вестници. Мосадък бил свален от власт през 1953 година. — Багери погледна към сградата, където се виждаше въоръжена охрана. — През 1979 година, когато избухнала Ислямската революция, студентите нахлули в американското посолство и задържали около петдесет дипломати като заложници за повече от година. Студентите се опасявали, че посолството може да организира заговор срещу аятолах Хомейни така, както постъпили с Мосадък.