Божията формула

Томаш претегли офертата. Сто хиляди евро на месец са по три хиляди на ден. Тоест, би спечелил на ден, колкото за месец във факултета. Защо се колебае? Историкът се усмихна и протегна ръка над масата.

— Съгласен съм.

Стиснаха си ръцете, сключвайки сделката.

— И заминаваме за Техеран веднага — добави тя.

— Е… това няма как да стане — каза историкът. — Ще трябва да отида до Лисабон и да се погрижа за някои неща.

— Нуждаем се спешно от вас, професоре. За тези пари не може да се занимавате с други, странични неща.

— Вижте, аз трябва да представя отчет в „Гулбенкян“ за срещите в Египетския музей, освен това имам някои висящи проблеми за разрешаване във факултета. Остават ми четири лекции, за да приключа семестъра, и се налага да намеря асистент, който да ме замести. Едва тогава ще съм на ваше разположение и ще мога да замина за Техеран.

Иранката въздъхна нетърпеливо.

— В такъв случай, след колко време можете да дойдете?

— След седмица.

Ариана поклати глава, преценявайки положението.

— Хм… добре. Надявам се все някак си да се оправим дотогава.

Томаш взе копието, взирайки се за сетен път в заглавието.

— Как ръкописът е попаднал във вашите ръце?

— Не мога да ви кажа. Този въпрос не ви засяга.

— Е, добре. Но предполагам, че можете да ми кажете какъв проблем разработва Айнщайн в този непубликуван текст, нали?

Ариана въздъхна и поклати глава.

— За съжаление, по този въпрос също не мога да ви дам сведения.

— Да не искате да ми кажете, че и това е поверително?

— Разбира се. Всичко, свързано с този проект, е поверително. Но в този случай не бих могла да ви отговоря, защото, колкото и невероятно да изглежда, дори ние не успяхме да разберем какво е написано там.

— Какво говорите? — По лицето на Томаш се изписа почуда. — Какъв е проблемът? Нямате преводач от немски?

— Проблемът е, че част от документа не е написана на немски.

— О, така ли?

— Да.

— Тогава?

— Вижте, това, което ще ви кажа, е абсолютно поверително.

— Да, вече го обсъдихме, не се безпокойте.

Ариана си пое дълбоко въздух.

— Почти целият документ е написан от ръката на Айнщайн. Но един малък абзац, по съображения, които не са ни напълно известни, е зашифрован. Нашите криптоаналитици се мъчиха над този шифрован откъс и стигнаха до заключението, че не могат да разбият шифъра, защото въпросната част от текста е написана на друг език, който не е нито немски, нито английски.

— Би могъл да е иврит.

Иранката поклати глава.

— Не, Айнщайн не е говорел добре иврит. Научил е основните неща, но не е владеел добре езика. Затова не се е подготвил и за бар мицва.

— В такъв случай, какъв би могъл да е този език?

— Имаме едно доста основателно предположение.

— Кой е езикът?

— Португалски.

Томаш зяпна от изненада.

— Португалски?

— Да.

— Но… нима Айнщайн е говорел португалски?

— Разбира се, че не — усмихна се Ариана. — Но разполагаме със сведения, че един от неговите сътрудници е говорел португалски. Вероятно той е написал и зашифровал малкия абзац.

— Но защо? С каква цел?

— Причините не са напълно ясни. Навярно е свързано с текста.

Томаш потри очи, сякаш се опитваше да печели време, за да преподреди мислите си и да намери нов смисъл в онова, което току-що му бяха казали.

— Чакайте малко — помоли той. — Има нещо, което не мога да разбера. Това публикуван или непубликуван текст е на Айнщайн?

— Разбира се, че е непубликуван.

— Писан ли е от Айнщайн?

— Да, почти целият е изписан лично от ръката на Айнщайн. Но по някаква причина, която засега не е напълно ясна, част от текста е написана на друг език и едва след това е зашифрована. — Ариана говореше бавно, сякаш търсеше най-добрия начин да бъде разбрана. — След като анализираха въпросния откъс и взеха предвид историята на ръкописа, нашите криптоаналитици стигнаха до заключението, че оригиналният език на абзаца най-вероятно е португалски.

Томаш поклати утвърдително глава, зареял поглед встрани от събеседницата си.

— Ето защо дойдохте да говорите с мен…

— Да. — Ариана разтвори ръце красноречиво. — Ако наистина шифрованият текст е бил написан първо на португалски, очевидно е, че имаме нужда от португалски криптоаналитик, нали?

Историкът отново взе копието на първата страница от ръкописа и внимателно го разгледа. Погледът му се плъзна по заглавието, изписано с главни букви — DIE GOTTESFORMEL, и спря върху стиховете, напечатани отдолу.

После погледна към Ариана.

— Какво е това?

— Поезия. — Иранката повдигна вежди. — Това е единственото нещо, написано на английски, освен странната препратка, написана преди закодирания текст. Всичко останало е на немски. Вие не знаете немски, нали?

Томаш се засмя.

— Драга моя, знам португалски, испански, английски, френски, латински, гръцки и коптски. Вече доста съм напреднал с иврита и арамейския, но за съжаление още не знам немски. Имам някаква представа, но само толкова.

— Да — каза тя. — Разбрах го, докато ви проучвах.

— Много ли ме проучвахте?

— Да кажем, че се информирах за човека, когото трябваше да наема. Португалецът хвърли един последен поглед на ксерокопието и за сетен път се взря в заглавието.

— Die Gottesformel — прочете. — Какво е това?