Брат Берсеркер

Трета Платформа — огромна пещера с ехо, с размера на голям самолетен хангар — беше пресечена изцяло от въздушни пешеходни мостове, които минаваха доста над земята. На височината, на която се спусна групата, висяха, окачени като марионетки на конци, приличащите на скафандри специално оборудвани костюми, които Дерън и другите оператори предстоеше да облекат. Чрез тях те щяха да управляват андроидите на принципа „господар-слуга“. „Слугите“ бяха подредени долу на пода в абсолютно съответствие с разположението на „господарите“ си. Телата на андроидите бяха метални, по-високи и по-широки от тези на хората, затова техниците, които сега довършваха работата си по тях, изглеждаха като джуджета. Много скоро „слугите“ бяха напълно подготвени за бой.

В малки кабини в стените на Трета Платформа операторите получиха индивидуален инструктаж. Показаха им карти на местностите, където щяха да бъдат спуснати и ги запознаха с оскъдната информация, която беше на разположение относно скитническата група от Неолита, която трябваше да защитават. Накрая, след последен кратък медицински преглед, операторите бяха облечени в трика и се отправиха по въздушния мост.

Точно тогава се получи заповед отгоре операцията да бъде прекратена временно. Никой отпърво не знаеше каква е причината за задържането, додето на стената на пещерата не светна огромен екран, който се изпълни от изображението на масивната гола глава на самия Планетарен Командир.

— Хора… — прогърмя многократно усилен познатият глас. После лицето се намръщи и излезе от кадър. — Какво е това? — кресна той след малко. — Онези от „Операции“ са ги накарали да ме чакат ли? Кажете им веднага да продължават! Аз мога да агитирам по всяко друго време! Какво си въобразяват там?!…

Гласът на Планетарния Командир тъкмо се надигаше, когато го прекъснаха заедно с картината и Дерън остана с впечатлението, че Номер Едно имаше още много да каже. Но тъй като младият лейтенант беше безразличен към военната си кариера, той се зарадва, че всичко мина толкова набързо.

Нещата на Трета Платформа отново се задвижиха. Двама техници дойдоха при Дерън да му помогнат да облече предназначения за него, подобен на водолазен костюм екип, свързан с множество кабели. Той изглеждаше доста голям и тежък за носене преди включването на спомагателната сила. Тогава изведнъж твърдата тежка материя пое формите на тялото и започна да реагира и на най-малкото му помръдване.

— Включваме захранването на „слугите“ — произнесе един глас в шлема на Дерън. В следващия миг придоби усещането, че всичките му сетива се прехвърлиха в тялото на андроида долу, точно под него. Когато почувства чрез „слугата“, че може да контролира всички свои действия, той се наклони настрани като премести крак, за да балансира тежестта си. Вдигайки нагоре глава, през очите на „слугата“ Дерън видя управляващия „господар“ и себе си в него, заел същата поза.

— Приготви се за спускане! — беше следващата команда. Звукът от металните крака на „слугите“ отекна по каменния под на хангара. Групата андроиди се подреди в колона. Всички техници се отдръпнаха на разстояние. И тогава в пода на Трета Платформа се отвори огромна бленда и над нея разцъфна ярко светещо кълбо.

— … Четири, три, две, едно, старт!

С невероятна лекота и мощ колоната от гиганти се отправи към светещата в тъмния под пролука. Щом я достигнаха, „слугите“ започнаха да потъват в нея един подир друг. Фигурата пред Дерън скочи и изчезна. После и той самият се хвърли задочно в сребристото отверстие.

Металните му крака се приземиха на трева. Отпърво залитна върху неравния терен. Беше се озовал сред дебрите на гъста сенчеста гора.

Консултирайки се с компаса върху лявата си китка, той потърси място, откъдето можеше да види слънцето. То се беше спуснало ниско в западния край на небето, което означаваше, че беше пропуснал предвидения момент на пристигането с няколко часа, ако не и с дни, месеци или години. Той веднага докладва за появилото се отклонение.

— Действай според указанията за такива случаи, Одегард — рече направляващият го контрольор. — Ще се опитаме да те прихванем.

— Разбрано.

Дерън започна да се движи спираловидно из гората, като през цялото време държеше сетивата си нащрек за някакъв знак, издаващ присъствие на врага, както и за следа, оставена от хората, които бе изпратен да защитава. Основната цел на действието му беше да произведе вълни във времето, създавайки изменения в историческия курс на линиите на живота на растенията и животните около него, изменения, които опитният страж на двайсет хиляди години напред в бъдещето ще бъде в състояние лесно да регистрира.

След като Дерън вървя по постоянно разширяваща се спирала около десет минути, изплашвайки стотици дребни животни, стъпквайки вероятно хиляди невидими насекоми под краката си и откършвайки безброй листа и клонки, безличният глас на направляващия го долетя отново: