Братството на камъка

Мъжете бяха с бради. Въпреки това лицата им изглеждаха изпити и изтощени. Като вдигнаха качулки, за да скрият сплъстените си коси, те пиха вино от приготвените чаши. Предвид целта на срещата водата би била по-подходящо питие — необходими им бяха трезви глави. Тилът на кръстоносния поход обхващаше огромна територия, което бе причина за нередовно снабдяване, затова виното, което пазеха за специални случаи, беше единствената течност. Макар и жадни, рицарите пиха малко. Засега.

Най-високият и най-едрият от тях, един английски лорд, известен с храбростта и сръчността си, заговори пръв, като използва възприетия за подобни случаи френски език. Името му бе Роджър от Съсекс:

— Предлагам първо да си свършим работата, а после да… — той посочи с жест хляба, маслините и сушеното месо, които бяха поставени пред тях.

— Съгласни сме — отвърна водачът на френските кръстоносци Жак дьо Весан. — Крал Ричард няма ли да се присъедини към нас?

— Сметнахме, че е по-благоразумно да не го уведомяваме за тази среща. А вашият крал Филип?

— Съществуват някои въпроси, които е най-добре да обсъдим насаме. Ако е необходимо, ще му съобщим за решението ни.

Всеки от тях знаеше какво има предвид другият. Макар че имаха стражи, те самите бяха стражи от най-висок ранг. Бяха задължени да осигуряват защита за своите крале. Подобна задача изискваше мрежа от информатори, които докладваха дори и най-смътните слухове за заговори. Тези слухове рядко достигаха до Ричард или Филип. Когато кралят не знае, той няма да живее в постоянен страх и да подозира своите приближени. И най-малкият пропуск можеше да стовари брадвата върху нечий врат.

— Добре тогава — каза един от англичаните, Уилям от Глостър, — предлагам да започваме.

Естеството на групата неочаквано се промени. Докато преди рицарите ревностно държаха на своята национална принадлежност, сега съперничеството изчезна. Бяха като едно цяло.

Настъпи тишина. Атмосферата бе изпълнена с тайнственост.

Англичанинът Роджър от Съсекс държеше библията, която монасите от неговата страна бяха преписали за него. Тя бе подвързана с кожа и украсена със злато. Той я отвори.

— Книга на Даниил. Пасажът, в който Даниил запазва самообладание, въпреки опасността да бъде изяден от лъвовете. Изглежда подходящ.

Ритуалът започна. Осемте рицари образуваха кръг. Като един те тържествено поставиха десните си ръце над Библията и се заклеха.

Подобно на враговете си и поради неудобството да носят със себе си мебели, те седнаха на красивия, мек килим, който войниците им бяха задигнали от падналия мюсюлмански замък Облегнаха се на възглавниците, сипаха си вино и се обърнаха към Пиер де Летан, който заговори делово:

— Като човек, отговорен за осъществяването на тази среща, ви напомням, че стражите са достатъчно далеч от стените на палатката. Дори ако говорите нормално, никой няма да чуе нищо.

— Така каза и моят слуга — потвърди Балдуин от Кент.

Французинът кимна.

— А моят слуга прецени, че ги наблюдават.

— Да, но моят ми каза още нещо. Вашият крал възнамерява да оттегли армията си от кръстоносния поход на Ричард.

— Така ли?

Балдуин сви очи.

— Точно така.

— Като французи не знаехме, че кръстоносният поход е на Ричард.

— Ще бъде, ако Филип се върне във Франция.

— О да — Пиер отпи от виното си, — вашият слуга има отлични източници за информация. А каза ли ви кога нашият крал възнамерява да ни поведе към къщи?

— След две седмици. Филип има намерение да се възползва от отсъствието на Ричард. В замяна на териториите, които Англия владее във Франция, вашият крал е обещал да подкрепи брата на Ричард в опитите му да се качи на английския престол.

Французинът сви рамене.

— И какво предлагате да правим с тази информация, ако приемем, че е вярна?

Балдуин не отговори.

— Уважавам тактичността ви — Пиер остави чашата си. — Всичко това означава, че отношенията между нашите страни скоро ще се влошат. Без съмнение от нашите воински умения няма да има нужда.

— А животът няма да е интересен. Което ни връща към причината за тази среща — прекъсна го Жак дьо Весан.

Англичанинът се надигна.

— Да приемем, че информацията ви е достоверна — каза Жак. — Ако наистина напуснем похода след две седмици, ще съжаляваме, че ще оставим нерешен един проблем. Затова, като последен жест на раздяла, в името на братството, в което участваме, бихме желали да ви помогнем да намерите отговор.

Балдуин го изгледа изпитателно.

— Имате предвид…

— Скорошното убийство на вашия съотечественик Конрад от Монферат.

— Простете изненадата ми, не очаквах, че смъртта на един англичанин ще ви разстрои.

— Почти толкова, колкото и предишното убийството на един наш съотечественик — Раймон дьо Шатийон.