Братството на камъка

Не бяха необходими повече обяснения. Преди шест години примирието между кръстоносците и силите на Саладин бе нарушено, когато Раймон дьо Шатийон нападна кервана на Саладиновата сестра. За това насилие мирно разрешение не бе намерено. Така започна големият мюсюлмански контраудар, наречен „Свещена война“ — „Джихад“. След една година, по време на обсадата на Йерусалим, главата на Раймон бе намерена върху олтара на гробницата в Божи Гроб. До нея лежеше крив нож.

Оттогава станаха дузина подобни убийства, които постигнаха своята цел. Научиха рицарите да се страхуват от нощта. Вчера, след падането на крепостта Акра, главата на Конрад от Монтферат бе намерена на олтара, приготвен за отслужване на литургия за победата. До нея лежеше крив нож, за който рицарите вече знаеха, че принадлежи на „Стареца от планината“ и неговите фанатици.

— Убийците — Роджър направи гримаса. — Страхливци. Крадци на живот в тъмнината. Най-достойната смърт за един рицар е да падне в битка, през деня, храбро сражавайки се с врага си, дори ако този враг е езичник. Тези змии нямат понятие за чест, благородство и достойнство. За гордостта на воина. Презряни души!

— Но ги има! — отбеляза Пиер де Летан. — И което е по-важно, много са ефективни. Признавам ви съвсем честно ужасното си предчувствие, че върху следващия олтар може да намерите моята глава.

Останалите се съгласиха, като споделиха собствените си страхове.

— Все още не можем да направим нищо, освен да поставим повече стражи, докато спим — каза Уилям от Глостър. — Но дори и тогава убийците успяват да се промъкнат. И през най-добрата ни охрана. Сякаш са невидими.

— Не им преписвайте магически качества — отвърна Жак. — Те са хора като всички други. Но много добре обучени.

— Да, по варварски. Няма начин да се биеш с тях — каза Уилям.

— Чудя се дали е така.

Всички погледнаха напрегнато Жак.

— Имаш някакво предложение ли? — запита Роджър.

— Вероятно.

— И какво е то?

— Ще отговорим на огъня с огън.

— Не разбирам. Да използваме техните безсрамни методи срещу тях? Да станем страхливци, да се промъкваме до водачите им, докато спят? Не, това е вече прекалено.

— Само защото не сме го правили досега.

— Защото е против кодекса на рицаря! — изправи се Уилям.

— Но тези подлеци са варвари. Нецивилизовани — добави Жак. — Щом са толкова примитивни, че да не разбират що е чест и достойнство, ние не сме длъжни да ги уважаваме, като спазваме рицарския кодекс.

Тази забележка ги стресна. В палатката настъпи тишина.

— Признавам, че искам отмъщение за Конрад — каза Уилям.

— И за Раймон — напомни му французинът.

— Бясното куче трябва да бъде убито, независимо дали ме гледа в очите или не — каза друг французин и удари с юмрук.

— Но планът ни е неосъществим — прекъсна ги Балдуин. — Мюсюлманите ще познаят всеки от нас, който се опита да се внедри помежду им. Дори нощта няма да скрие цвета на лицата ни.

— И още нещо — добави Роджър. — И да почерним кожата си с нещо, ние не разбираме езика и навиците им. Ако някой от тях ни заговори, или ако направим неправилен жест…

— Не съм предлагал да се внедрим между тях — каза Жак.

— А какво?

— Не ние. Ще изпратим един от техните.

— Невъзможно. Те ни мразят. Къде ще намерим такъв.

— Някой, който е осъзнал грешката на езическата си вяра, който е станал християнин и е повярвал в единствения Бог.

Англичанинът беше шокиран.

— Искаш да кажеш, че познаваш такъв човек?

Жак кимна.

— В манастира на бенедиктинците в Монте Касино в Италия.

Името им беше познато. Монте Касино бе основан през 529 година и бе един от първите християнски манастири, създадени от пустинните отци, пристигнали от Египет в Европа.

— Когато пътувах насам, преспах една нощ там — поясни Жак. — Получих разрешение да прекарам около час с него, а той — да говори с мен. Християнското му усърдие е забележително. Той принадлежи единствено на Бога.

— Монах?

— Точно така.

— Това е богохулство — каза Уилям. — Да накараш монах да убива!

— За свещеното дело. За освобождаването на Божи гроб. Спомни си, че самият папа опрости предварително всички грехове, които можем да извършим в този поход. Говорих и със свещениците, които са с нас. Те са уверени, че монахът, когото имам предвид, ще получи опрощение от папата. Като стане воин на Бога, той ще спаси душата си. Ако е вярно, че аз и моите съотечественици се връщаме във Франция след две седмици, мога да спра в Монте Касино. Сигурен съм, че ще се съгласи. Рим не е далече, а благословията на папата ще го изкуши.

Рицарите се загледаха мълчаливо в чашите си.

Балдуин вдигна очи.

— Но той не е обучен.

— Познава историите за убийците. Чувал е за начина, по който действат. Освен това имам и нещо друго на ум.

— Колко време ще ти отнеме?

— Това, което съм намислил ли? Три месеца.

— Трябваше ми цял живот, за да стана добър воин — възкликна Уилям. — Да не забравяме, освен това, че вероятността да го убият е голяма.

— Да, но си струва да опитаме — каза Жак. — Предполагам, че разбирате колко е важен този опит. Разберат ли веднъж тези езичници, че не само ние, но дори един от тях е готов да умре за божията слава…