П Р Е В О Д А Н Е Л И Я Я Н Е В А
Е Г М О Н Т
ЕГМОНТ
България
Всички права запазени. Нито книгата като цяло, нито части от нея
могат да бъдат възпроизвеждани под каквато и да е форма.
Оригинално заглавие
INSURGENT Copyright © 2012 by Veronica Roth
Translation Copyright © 2012 by Veronica Roth
Published by arrangement with HarperCollins Publishers
Издава „Егмонт България"
1000 София, ул. „Христо Белчев" 21
www.egmontbulgaria.com
Отпечатано в „Полиграфюг" АД, Хасково, 2012
ISBN 978-954-27-0852-0
Г Л А В А
П Ъ Р В А
Събуждам се с неговото име на уста.
Още преди да отворя очи, отново го виждам как се
строполява върху паважа. Мъртъв.
Аз го направих.
Тобиас се навежда към мен, ръката му е на лявото ми
рамо. Вагонът подскача по релсите, а Маркъс, Питър и
Кейлъб с т о я т край в р а т а т а . Поемам дълбоко въздух и го
задържам, опитвайки се да се отърся от напрежението,
което се надига в гърдите ми.
Само преди час нищо от случилото се не мй се вижда
ше реално. Сега обаче е друго.
Издишвам, но напрежението остава.
- Хайде, Трие - обажда се Тобиас, погледът му търси
моя. - Трябва да скочим.
Прекалено тъмно е, за да разбера къде се намираме, но
щом е време за слизане, значи трябва да сме близо до огра
дата. Тобиас ми помага да се изправя и ме побутва към
вратата.
Останалите скачат един подир друг: първо Питър, по
сле Маркъс и след т о в а Кейлъб. Хващам Тобиас за ръката.
Вятърът ни подема, щом заставаме близо до отворената
врата на вагона, сякаш някаква ръка ме тласка обратно
там, където ще съм 6 безопасност.
му е надебелял от връхлетелите го чувства, толкова е
Hue обаче се хвърляме в мрака u се приземяваме тежко.
плътен, че се чудя как още не го е задавил.
От удара раната от куршум в рамото ми ме пробожда.
- Работех в контролния център на Безстрашните,
Прехапвам устни, за да не извикам от болка, и започвам да
наблюдавах системите за сигурност. Сменяхме кодовете
се оглеждам за б р а т ми.
само два пъти годишно - отговаря Тобиас.
- Добре ли си? - питам, когато го зървам да седи в тре
- Голям късмет - казва Кейлъб. После внимателно по
вата на няколко крачки от мен и да разтрива коляното
глежда Тобиас.
си.
- Късметът няма нищо общо с т о в а - отвръща Тоби
Той кимва. Чувам го да подсмърча, сякаш преглъща съл
ас. - Хванах се на тази работа, за да съм сигурен, че някога
зите си, и извръщам глава.
ще мога да се измъкна.
Скочили сме в т р е в а т а близо до оградата, на няколко
Потръпвам. Говори за измъкване, сякаш сме в капан.
метра от отъпкания път, по к о й т о камионите на Ми-
Никога преди не съм приемала нещата така, но изглежда,
ротворците д о с т а в я т храна в града. Вратата, през коя
съм била същинска глупачка.
то излизат - тя е затворена сега - ни пречи да преминем
Движим се плътно един до друг. Питър притиска към
о т т а т ъ к . Оградата се извисява над главите ни, прекале
гърдите окървавената си ръка - тази, к о я т о аз простре
но висока и нестабилна, за да се покатерим по нея, но и
лях - а Маркъс е сложил длан на рамото му и го прикрепя.
твърде здрава, за да я бутнем.
Кейлъб бърше бузите си през няколко секунди. Усещам, че
- Тук би трябвало да има стражи от Безстрашните -
плаче, но не знам как да го утеша, н и т о защо аз самата не
обажда се Маркъс. - Къде ли са?
плача.
- Сигурно са още под въздействието на симулацията -
Излизам начело на групата. Тобиас крачи мълчаливо край
казва Тобиас - и сега са... - Замълчава. - Кой знае къде са и
мен и макар да не ме докосва, успява някак да ме придържа.
какво правят.
Ние прекратихме симулацията - т е ж е с т т а на хард
+ + +
диска в задния ми джоб го напомня - но не останахме да
видим какви са последиците. Какво ли е станало с нашите
Дребни светли точици в мрака са първият знак, че на
приятели, със съмишлениците ни, с лидерите и нашите
ближаваме централата на Миротворците. После малки
касти? Вече няма как да разберем.
те квадратчета светлина се превръщат в светещи про
Тобиас приближава малка метална кутия отдясно на
зорци. В група дървени и стъклени постройки.
в р а т а т а и я отваря, откривайки клавиатурата вътре.
За да ги стигнем, първо трябва да минем през овощна
- Да се надяваме, че Ерудитите не са се сетили да сме
градина. Краката ми затъват в рохкавата пръст, а над
н я т и този код - казва и набира поредица от числа. Спира
главата ми сплетените вейки образуват тунел. Сред
на осмото поред и в р а т а т а се отваря.
л и с т а т а висят тъмни плодове, готови да се откъснат
- От къде на къде знаеш това? - пита Кейлъб. Гласът
от клоните. О с т р и я т и сладък мирис на гнили ябълки се
смесва в носа ми с уханието на влажна пръст.
вие ще успеете - продължава т я . Явно говори за Аскетите,
Когато наближаваме, Маркъс пуска рамото на Питър
които бяха в скривалището заедно с баща ми и Маркъс.
и излиза напред.
Дори през ум не ми беше минало да се тревожа за тях.
- Знам къде трябва да отидем - казва.
Тя поглежда над рамото на Маркъс, първо към Тобиас и