Бунтовници

Но това ли искам в действителност? Дали ще е по-до­

докато не се схващаме в тази поза. После лягаме един до

бре да я запазя само за себе си и т о в а да ме трови дял жи­

друг на пода, опрели рамене, и се втренчваме в една и съща

вот?

точка върху белия таван.

- Добре ли си? Разбрах, че си тук, и поисках да се включа

- Какво се боиш да кажеш? - пита той.

в конвоя - казва т я , докато напускаме килията. - Знам, че

- Каквото и да е. Всичко. Не искам да разкривам нищо.

не си го направила. Ти не си предател.

Той кима. Затварям очи и се правя на заспала. В с т а я т а

- Добре съм - отвръщам. - И ти благодаря. А ти как си?

няма часовник и не мога да отброявам минутите, които

- О, аз... - Гласът й се пречупва и тя хапе устни. - Някой

остават до разпита. Тук времето може и да е спряло, но

казали ти... Сигурно не точно сега е времето, но...

аз усещам как ме притиска с наближаването та седмия час,

- Защо? Какво е станало?

направо ме залепва 8 плочите на пода.

- Ами... Уил загина по време на атаката - отговаря т я .

Времето сигурно нямаше да ми тежи толкова, ако не

Поглежда ме разтревожено и сякаш очаква нещо от мен.

изпитвах вина - вината, че знам истината, а съм я нати-

Какво ли?

кала толкова дълбоко, та никой да не я види, даже Тобиас.

0! Аз не съм изненадана от в е с т т а за смъртта на Уил.

Може би не трябва да се страхувам от самопризнанието,

Мога да изобразя престорена покруса, но едва ли ще го на­

защото то ще свали товара от плещите ми.

правя убедително. По-добре да призная, че вече знам. Но как

Най-накрая, изглежда, съм заспала, защото рязко се събуж­

да го направя и в същото време да премълча останалото?

дам от шума на отворена врата. Вътре нахлуват няколко

Внезапно ми прилошава. Наистина ли обмислям как по-

от Безстрашните и един ме извиква по име, докато двама­

умело да излъжа приятелката си?

та с Тобиас се изправяме на крака. Кристина си проправя

- Разбрах - казвам. - Видях го на мониторите, докато

п ъ т между т я х и ме прегръща. Пръстите й се забиват в

бях в контролната зала. Съжалявам, Кристина.

- О! - Тя кимва. - Ами... радвам се, че вече знаеш. Не ми се

и преминаваме през поредица двойни врати.

искаше да ти го съобщавам в коридора.

Отвън Стоковата борса е квадратен блок с тясна из­

Кратък смях. Бегла усмивка. Никой от т я х вече не е съ­

дигната централна част. О т в ъ т р е тази издигната част

щият като преди.

представлява висока колкото т р и етажа зала с празни дуп­

Влизаме в асансьора. Усещам втренчения поглед на Тоби­

ки в стените вместо прозорци. Виждам над себе си потъм­

ас върху себе си - т о й знае, че не съм видяла Уил на монито­

няващото беззвездно небе.

рите и едва сега научава, че Уил е мъртъв. Гледам право пред

Тук мраморният под е бял с черна емблема на Прямите

себе си и се преструвам, че погледът му не ме изгаря.

в центъра, а стените Са осветени от редица жълти мъж-

- Не се притеснявай от серума на истината - успокоява

диби лампи, които карат цялото помещение да сияе. Всеки

ме Кристина. - Всичко ще мине лесно. Докато ти действа,

глас отеква в него.

почти не си даваш сметка какво става. Чак като се съвзе­

Повечето Прями и останалите от Безстрашните вече

меш, разбираш какво си казал. Като дете ме подложиха на

са се събрали. Някои седят по наредените амфитеатрално

т а я процедура. Това е нещо обичайно при Прямите.

край стените на залата пейки, но те не с т и г а т за всички и

Другите Безстрашни в асансьора само се споглеждат.

останалите са се струпали около емблемата на Прямите.

При нормални обстоятелства някой сигурно щеше да я

В средата й, между наклонените блюда на везните, има два

скастри, че коментира предишната си каста, но това не са

празни стола.

нормални обстоятелства. Едва ли друг п ъ т в живота си

Тобиас хваща ръката ми. Аз преплитам пръсти с него­

Кристина би конвоирала към м я с т о т о за публичен разпит

вите.

най-добрата си приятелка, обвинена в предателство.

Охраната от Безстрашни ни води към центъра на зала­

- Всички останали добре ли са? - питам. - Юрая, Лин,

та, където ни посрещат с мърморене, в най-добрия случай,

Марлийн?

или с присмех и подигравки - в най-лошия. Забелязвам Джак

- Всички са тук - отговаря т я . - С изключение на брата

Канг на първия ред от пейки.

на Юрая, Зийк, който е с другите Безстрашни.

Напред излиза възрастен тъмнокож мъж с черна кутия

- Какво?! - Зийк, к о й т о отговаряше за безопасността

в ръце.

ми, когато се спусках по стоманеното въже от върха на

- Името ми е Найлс - казва т о й . - Аз ще ви разпитвам.

небостъргача, е станал изменник?!

Ти... - т о й посочва Тобиас. - Ти ще бъдеш първи. Ако оби­

Асансьорът спира на последния етаж и другите слизат.

чаш, пристъпи напред...

- И аз така се почувствах - казва т я . - Никой не разбра

Тобиас стисва ръката ми, преди да я пусне, и аз оставам

как е станало.

с Кристина в края на емблемата на Прямите. Въздухът в

Тя ме хваща за ръка и ме повежда към вратата. Вървим

залата е топъл - влажен летен въздух по залез - но на мен

по коридор, облицован с черен мрамор - никак не е трудно

ми е студено.