Бунтовници

получава: не мога да се сетя.

В мига, в който задава въпроса, отговорът изскача от

- Не бях достатъчно добра за Аскет - казвам гласно - и

у с т а т а ми.

исках да бъда свободна. Затова избрах Безстрашните.

- Беатрис Прайър.

- Защо не си била достатъчно добра?

- Но те знаят като Трие.

- Защото бях себелюбива - отговарям.

- Д а .

- Значи си биаа себелюбива. Вече не е ли така?

- Как се казват родителите т и , Трие?

- Разбира се, че и сега съм такава. Според мама всички са

- АндрЬ и Натали Прайър.

себелюбиви - казвам. - Но при Безстрашните станах по-

- Ти също си кастов трансфер, нали?

малко егоист. Там срещнах хора, заради които съм готова

- Да - отговарям, но някаква мисъл се върти в глава­

да се бия. Даже да умра за тях.

та ми. „Също?" Това означава, че има още някой такъв, а

Този отговор изненадва и мен самата - защо ли? Стис8 нашия случай т о в а може да е само Тобиас. Мръщя се и се

кам устни за миг. Сигурно защото е истина. Щом го казвам

опитвам да си го представя, но се оказва трудно да възста­

тук, значи трябва да е истина.

новя ч е р т и т е му в съзнанието си. Не и невъзможно обаче.

Тази мисъл е свързващата брънка е мисълта, която се

Най-после го виждам, после за кратко ми се мярка как т о й

опитвах да уловя. Тук съм, за да се подложа на детектор на

седи на същия стол, където съм аз в момента.

лъжата. Всичко, което казвам, е истина. Усещам как капчи­

- Ти идваш от Аскетите и си избрала Безстрашните.

ца п о т се стича пЪ врата ми.

- Да - отговарям, но този п ъ т това прозвучава по-от­

Д е т е к т о р на лъжата. Серум на истината. Трябва непре­

сечено. Нямам представа защо става така.

къснато да си го напомням. Човек лесно може да се поддаде

- Защо промени кастата си?

на откровеността.

Този п ъ т въпросът е по-сложен, но въпреки т о в а знам

- Трие, ще ни разкажеш ли какво се случи в деня на ата­

отговора. На върха на езика ми е да кажа: „Не бях доста­

ката?

тъчно добра за Аскет", но друг отговор идва на негово-

- Събудих се - започвам - и видях, че всички останали са

nog Въздействието на симулация. Затова се престорих, че

- Тобиас каза, че отначало си го нападнала, но после си се

тя действа и на мен, докато не открих Тобиас.

отказала. Защо го направи?

- Какво се случи, след като двамата с Тобиас бяхте раз­

- Защото осъзнах, че единият от нас трябва да убие

делени?

другия - отговарям, - а не исках да го убивам.

- Джанийн се опита да ме убие, но мама ме спаси. Тя е

- И тогава се предаде?

родена Безстрашна и знаеше как да си служи с оръжие. - Сега

- Не! - отвръщам рязко. Поклащам глава. - Не, не точно.

т я л о т о ми натежава още повече, но вече не ми е студено.

Спомних си нещо, което направих в зоната на страха по

Усещам как нещо се заражда в гърдите ми, нещо по-лошо от

време на инициацията си при Безстрашните... При тази

скръбта, по-силно от разкаянието.

симулация една жена ми заповяда да застрелям семейство­

Знам какво ще последва. Майка ми загина, а после аз убих

то си, но вместо това аз се оставих тя да ме застреля.

Уил - застрелях го - убих го.

Тогава това проработи. Затова си помислих... - Пощипвам

- Тя отвлече вниманието на войниците на Безстрашни­

върха на носа си. Главата започва да ме боли, губя контрол и

т е , за да мога да избягам, и те я убиха - произнасям.

мислите ми постепенно се превръщат в думи. - Тогава бях

„Някои от т я х тръгнаха да ме преследват и аз ги убих."

ужасена, но си мислех единствено за това, че в този ход

В тълпата около мен има Безстрашни, аз убих някои от

има нещо; в него има някаква сила. И тъй като не можех да

Безстрашните, трябва да го кажа сега.

го убия, трябваше да избера другото.

- Продължих да бягам - произнасям гласно - и... - „И Уил

Преглъщам сълзите си.

тръгна след мен. Тогава го убих." Не, не. Усещам как по коса­

- Значи, никога не си била под въздействието на симу­

та ми се стича п о т .

лация?

- Открих баща си и б р а т си - продължавам, гласът ми

- Не. - Притискам очите си с длани и изтривам сълзи­

е напрегнат. - Направихме план как да унищожим симула­

т е , за да не се стекат по бузите ми и всички да ги видят. -

цията.

Не - повтарям. - Аз съм Дивергент.

Ръбът на подлакьтника се забива в дланта ми. Премъл­

- Нека изясним нещо - казва Найлс. - Правилно ли раз­

чах част от истината. Това определено може да се брои за

брах, че Ерудитите едва не са те убили... след което с т е

измама.

се добрали до лагера на Безстрашните... и с т е унищожили

Устоях на серума. И в този кратък миг аз победих.

симулацията.

Сега би трябвало да тържествувам. Вместо това т е ­

- Да - отговарям.

жестта на стореното се стоварва отгоре ми с нова сила.

- Мисля, че от името на всички т у к мога да заявя - казва

- Проникнахме в лагера на Безстрашните и двамата с

той, - че ти си заслужила м я с т о т о си сред Безстрашните.

баща ми тръгнахме към контролната зала. Той отблъсна

От лявата страна на залата се надигат викове и аз виж­

атаката на войниците на Безстрашните с цената на жи-

дам как в мрачното помещение започват да се мяркат вдиг­

Вота си - казвам. - Успях да стигна контролната зала и