Бунтовници

шла т у к с мисията да разруша симулацията. И бях заедно

си намери инвалидна количка и някой ще я бута по пътеки­

с баща си.

те на Ямата. А в сградата над нас има асансьори. - Посоч­

Зийк вече се катери нагоре по пътеката. Насилвам се

вам над главите ни. - Не й трябва да може да ходи, за да

да тръгна след него, първо единият крак, после - другият.

се спусне по стоманеното въже от върха на небостъргача,

Трудно ми е да вървя, защото едва дишам, но все някак се

справям. Докато стигна стълбите, т е ж е с т т а в гърдите

ми почти е изчезнала.

човека до Марлийн.

Щом стигаме Империята, Зийк Вдига пушката и се при­

Ямата се оглася от пукотевица, когато всички започ­

целва в една от камерите под тавана. После стреля и зеле­

в а т да се обстрелват едни други, млади и по-възрастни, а

ната боя се пръска по единия от прозорците, но обекти­

камерите за момент са забравени. Спускам се по пътеката,

в ъ т на камерата остава невредим.

заобиколена от смях и стрелба. Събираме се накуп, за да се

- Опала! - възкликвам и бърча нос.

разделим на отбори, после се хвърляме едни срещу други.

- Така значи! Е, искам да видя как ти ще се справиш още

Когато престрелката утихва, дрехите ми вече не са

от първия път.

черни, а обагрени във всички цветове на дъгата. Решавам да

- Наистина ли? - Вдигам пушката и я опирам на ляво­

си запазя ризата, за да ми напомня защо избрах Безстрашни­

то вместо на дясното рамо. Лявата ми ръка не е свикнала

т е : съвсем не защото са съвършени, а защото в т я х кипи

да държи оръжие, но дясната все още не може да се спра­

живот. Защото те са свободни.

ви с неговата тежест. Откривам камерата през мерника,

после присвивам очи, за да фокусирам обектива. Някакъв

глас шепти в главата ми. „Вдишай. Прицели се. Издишай.

Огън!" Трябват ми няколко секунди, докато осъзная, че

т о в а е гласът на Тобиас, защото т о й ме учеше да стрелям.

Натискам спусъка и т о п ч е т о уцелва камерата, обливайки

обектива със синя боя. - Ето, готово. При т о в а с лявата

ръка.

Зийк мърмори нещо под нос, но не изглежда никак дово­

лен.

- Хей! - провиква се весел глас. Марлийн подава глава над.

стъкления под. По челото й е размазана боя и веждите й са

станали тъмновиолетови от нея. Тя закачливо поглежда

Зийк, улучва крака му и спира поглед на мен. Топчето с боя

ме уцелва болезнено по ръката.

Марлийн се разсмива и се скрива в отвора на стъкления

под. Двамата със Зийк се споглеждаме, после се втурваме

подир нея. Тя се залива от смях, докато тича надолу по пъ­

теката, слаломирайки между струпаните т а м деца. Стре­

лям по нея, но улучвам стената. Марлийн стреля по едно

момче до парапета - Хектор, по-малкия б р а т на Лин. Той

отначало е стъписан, но после отвръща на огъня и уцелва

- Забрави.

Кристина се настанява от другата страна на масата,

колкото се може по-далече от мен. Зийк оставя Подноса си

до нейния. Скоро при нас ще дойдат Лин, Хектор и Мар­

Г Л А В А

лийн. Усещам някакво движение под масата и забелязвам

ръката на Марлийн да хваща ръката на Юрая. Пръстите

Д В А Д Е С Е Т И П Е Т А

им се сплитат. И двамата си придават разсеян вид, но кра­

дешком се поглеждат.

Лин седи отляво на Марлийн и има вид, сякаш току-що

е лапнала нещо кисело. Тя направо тъпче храната в устата

Някои се е развихрил в кухненските помещения на Без­

си.

страшните и жегата вътре е нетърпима, затова пък днес

- Къде е пожарът? - обръща се към нея Юрая. - Ще повър­

ще имаме топла вечеря. Седя на същата маса, на която на-,

неш, ако продължаваш да ядеш толкова бързо.

времето се хранехме с Кристина, Ал и Уил. В мига, в който

Лин го поглежда намръщено.

сядам, нещо засяда в гърлото ми. Как стана така, че само

- И без това ще повърна, като ви гледам как се лигавите.

половината от нас оцеляха?

Ушите на Юрая стават алени.

Чувствам, че отговорност за това нося и аз. Можех да

- За какво говориш?

спася Ал, ако му бях простила, но не го направих. Ако раз­

- Нито аз съм идиот, нито някой на тая маса е мало­

съждавах трезво, щях да пощадя Уил, но не запазих хладно­

кръвие.

умен. Що направо не се награбите и да се свърши веднъж

завинаги?

Преди чувството за вина окончателно да ме погълне,

Юрая изглежда напълно зашеметен. Марлийн обаче за­

Юрая стоварва поднос с храна до мен. Отрупан е с говеждо

бива поглед в Лин, навежда се и впива устни в устата на

задушено и парчета шоколадова торта. Забивам поглед в

Юрая, а пръстите и пълзят по врата му и се пъхат под

огромния резен торта.

яката на ризата.

- Имало е торта? - казвам, поглеждайки към собстве­

Граховите зърна се посипват от вилицата, която е на

ната си чиния, в която количеството храна е много по-

половината път към устата ми.

разумно.

Лин грабва подноса си и се изнася светкавично от маса­

- Аха, някой току-що я извади. Открили няколко пакета

та.

смес за т о р т а отзад и я опекли - отговаря той. - Можеш

- Какво беше това? - обажда се Зийк.

да си вземеш няколко хапки от моята.

- Не питай мен - отговаря Хектор. - Нея винаги нещо я

- Няколко xankuV , Значи имаш намерение да изядеш тая

1

нерви. Вече не се опитвам да разбера какво.

планина шоколадова т о р т а сам-самичък, така ли?