Бунтовници

и с т и не мога да го направя. Гърбът ми се извива в дъга над

Тобиас се боричка с изменниците на Безстрашните край

масата, мускулите ми се сковават, а гърлото ми се раздира

в р а т а т а

от нечленоразделен крясък, който не спира.

Зад себе си дочувам нещо к а т о детски плач и обръщам

глава да видя откъде идва, но т а м има само апарат за ехо-

+ + +

кардиография. Над мен фугите между плочките на тавана

се усукват и извиват в чудовищни създания. Воня на разла­

- Успокоително - нарежда неумолим глас.

гаща се плът изпълва въздуха и започва да ми се гади. Чудо­

Още едно убождане във врата и сърцето ми бавно успо­

вищните създания добиват по-отчетлива форма - т о в а са

коява ритъма. Ридая от облекчение. Известно бреме мога

птици, врани с човки колкото предмишницата ми, а кри­

единствено да ридая от облекчение.

лете им са толкова черни, че сякаш поглъщат светлината.

Това не е страх. Нещо друго е; чувство, каквото не би

- Трие - обажда се Тобиас. Откъсвам поглед от враните.

трябвало да съществува.

Той стои до вратата, където беше и преди да ме ин­

- Пуснете ме - казва Тобиас и сега гласът му е още по-

жектират, но сега държи нож. Протяга го напред и обръща

дрезгав. Примигвам, за да го видя през сълзи. По ръцете му -

о с т р и е т о към себе си. Сега то сочи стомаха му. После го

там, където са го стискали изменниците на Безстрашни­

приближава към т я л о т о си и върхът опира в корема му.

т е , има червени следи, но т о й не умира. Той е добре. - Ще

- Какво правиш?! Спри!

кажа каквото искаш само ако ме пуснат.

Той леко се усмихва.

Джанийн кимва и т о й се втурва към мен. Стиска ръ­

- Правя го за т е б - казва.

ката ми в своята, с другата гали косата ми. Върховете на

Бавно забива ножа, а кръвта обагря края на ризата му.

пръстите му с т а в а т мокри от сълзите. Той не ги избърс­

Не мога да понеса гледката и опъвам до скъсване ремъците,

ва. Вместо т о в а се свежда над мен и опира чело в моето.

които ме държат за масата.

- Ако ми дадете карта - казва глухо близо до бузата ми, -

- Не, спри!

ще отбележа убежищата на безкастовите.

Гърча се върху масата. Ако т о в а беше симулация, досе­

Челото му, опряно в моето, е сухо и прохладно. Муску­

га да съм се освободила. Значи всичко се случва в действи­

лите по цялото тяло ме болят, сигурно са били сковани,

телност, реално е. Крещя, а т о й забива ножа до дръжката.

докато ме е държал серумът на Джанийн.

Свлича се на пода, кръвта му блика все по-обилно и прави

Тобиас отстъпва и сплита пръсти с моите, докато из­

локва около него. П т и ц и т е сенки обръщат мънистените

менниците на Безстрашните не го откъсват от мен и не

си очи натам и се спускат в рояк от криле и нокти, които

го отвеждат в неизвестна посока. Ръката ми тежко пада

се впиват в кожата му. Мяркам очите му през вихъра от

върху масата. Вече не се мятам в ремъците. Единствено­

перушина, т о й все още е в съзнание.

т о , което искам, е да спя.

Една от п т и ц и т е каца върху пръстите, стиснали ножа.

- И след като така u така си тук... - казва Джаниин,

когато Тобиас и конвоят му излизат. После вдига поглед и

забива воднистите си очи в един от Ерудитите. - Намери

го и го доведи.

После отново свежда поглед към мен.

- Докато спиш, ще извършим кратка процедура, за да из­

Г Л А В А

ясним някои неща за т в о я мозък. Няма да е болезнена. Пре­

Т Р И Д Е С Е Т И В Т О Р А

ди т о в а обаче... Обещах да те държа в течение за всичко

относно процедурите. Е т о защо смятам за редно да знаеш

кой точно ще ми асистира. - Тя леко се усмихва. - Също

така кой ми каза за т в о и т е наклонности към т р и от кас­

Събуждам се от болка в главата. Опитвам се пак да зас­

т и т е и откъде ни хрумна да включим майка ти в последна­

пя - изпитвам известен покой поне докато спя - но обра­

та симулация, за да я направим по-ефективна.

зът на Кейлъб до в р а т а т а отново и отново изниква пред

Тя поглежда към вратата. Вече усещам действието на

мен, съпроводен от крясъците на врани.

успокоителното и контурите на всичко пред очите ми

Как така н и т о веднъж не се замислих от къде на къде

леко се размазват. Аз също поглеждам през рамо и в мъглата

Ерик и Джаниин знаят за моята наклонност към т р и от

на дрогирания си мозък го виждам.

кастите?

Кейлъб.

Как така не ми дойде на ума, че само трима души на

този свят го знаят: Тори, Кейлъб и Тобиас.

Главата ми пулсира. Вече нищо не разбирам. Защо Кейлъб

ще ме предава? Чудя се кога ли е станало - дали след симула-

ционната атака? Или след бягството от базата на Миро-

творците? А може още по-рано - когато баща ми е бил още

жив? Кейлъб каза, че е напуснал Ерудитите, когато разбрал

какво замислят - дали ни излъга?

Така трябва да е било. Опирам длан на челото си. Брат

ми предпочете кастата пред кръвната връзка. За т о в а си­

гурно има причина. Тя трябва да го е заплашила. Или го е

заставила по някакъв начин.

Вратата се отваря. Не вдигам глава, н и т о отварям очи.

- Дървената. - Това е Питър, разбира се.

- Какво? - Ръката ми пада от лицето и повлича кичур