Чародей

Нефер отиграва маневри пред крепостната стена. Напада, огъва се и се оттегля. Повтаря всичко толкова пъти, че накрая хората познават всяка гънка на терена, всеки камък и всяка дупка на мравояд по него. Внимателно избира безопасни места зад стените, където да се поят конете по време на боя и където да се скрият резервите, докато настъпи часът им.

— Надали някой командващ е изучавал толкова подробно игровата дъска преди боя, както правя аз — обръща се Нефер към Таита и дава заповед частите да повторят поредното прегрупиране.

Вечерта се връща в крепостта, начело на отряда си. Прахта е образувала с потта кал и тя покрива лицето и тялото му. Изтощен е до крайност, но е изпълнен с удовлетворение, защото е сторил всичко, което е по силите на човек, за да подготви както трябва войската си за предстоящата среща с врага.

Спира Дов и Крус на утъпкания параден плац, хвърля юздите на конярите и задоволството се изпарява яко дим. Пред погледа му се изтъпанва тлъстата фигура на Цуга, главния евнух. Той кърши пухкави ръчища, крие зачервени от плач очета и писка с треперлив гласец:

— Прости ме, велики фараоне! Направих всичко, което можах, но тя е лукава като лисица. Надхитри ме!

— Коя е тая лисица? — пита Нефер, макар че му е съвсем ясно, коя може да бъде.

— Принцеса Минтака.

— Какво е станало с нея? — пита Нефер, с прегракнал от тревога глас.

— Избяга и взе принцеса Мерикара със себе си — ломоти Цуга, като усеща вече въжето на удушвача около шията си.

125

По-голямата част от пътуването до Аварис, двете принцеси прекарват сгушени една до друга зад копринените завеси на фургона си, като обсъждат с оживен шепот възможностите за бягство. Почти веднага се отказват от идеята да задигнат една колесница от охраната и да изчезнат с нея. Дават си сметка, че дори да успее предварително обреченото начинание и да надхитрят или надвият някого от колесарите, само след час цялата египетска армия ще се втурне по петите им, воглаве с побеснелия фараон. Постепенно усилията им дават по-добър плод.

Първата работа на Минтака е да се хареса на Цуга, техния закрилник и тъмничар, и да го впечатли с хрисимото си поведение и безпрекословно подчинение на неговата власт. Докато стигнат двореца в Аварис след четири денонощия, той е напълно дресиран и убеден, че у Минтака няма нищо друго, освен доброта и кротка невинност. Тук тя отправя към Цуга смирена молба да им разреши с Мерикара едно поклонение в храма на Хатор, където да се помолят за успеха на Нефер в предстоящата битка. Въпреки смутилите го малки подозрения, Цуга се огъва пред молбите и разрешава почти едночасов престой на младите жени в светилището, уединени с първожрицата му. Цуга чака неспокойно пред храма, защото никой мъж, нито дори евнух, няма право да прекрачи прага му.

С огромно облекчение той забравя съмненията си, когато Минтака и Мерикара се появяват пред храма, красиви, кротки и непорочни, като която и да е от неговите девици. Когато след няколко дни отново молят за посещение в храма, за да принесат жертва на богинята, Цуга се съгласява на драго сърце и пъргаво се клатушка край носилката, бъбри безгрижно и споделя с тях последните най-пикантни клюки от двореца.

Първожрицата пак чака пред храма, за да отведе Минтака и Мерикара в светилището. Напълно спокоен този път, Цуга се разполага на сянка, за да изчака появяването на красивата царствена двойка. Първожрицата му изпраща по две послушнички щедра порция пиле и риба, печени на скара, плюс кана превъзходно вино. Евнухът омита платото и пресушава дъното на голямата кана, след което се гътва заспал в краката на каменната крава — образ на богинята. Събужда се след залез-слънце. Носилката липсва. Надига огромно туловище и усеща в търбуха си болки, които не са резултат от диспепсия41, а физиологична реакция на остро чувство на страх. Вика за помощ и блъска с тояга портата на храма. След дълго чакане, на прага се появява една жрица, за да му съобщи, че двете принцеси са потърсили убежище в храма и първожрицата им го е предоставила.

Цуга се вижда в чудо. Храмовото светилище е място свещено. Той не може да наложи връщането на поверениците си, даже ако фараонът разпореди. Единственият останал открит път е този към Исмаиля, където да изповяда провала си. Това е свързано с определен риск — младият фараон още не е проявил истинската си същност, а гневът му може да се окаже фатален.

126

В мига, в който храмовите двери се затварят зад гърба им, Минтака и Мерикара захвърлят невинните маски.

— Всичко ли направи, света майко? — пита нетърпеливо Минтака.

— Не се безпокой, дъще! Всичко е готово! — кафявите очи на първожрицата блестят от задоволство, тази лудория явно й допада — малко разнообразие в скучното всекидневие на храма. — Позволих си да сложа съвсем малко приспивателно във виното на евнуха. — Тя се кикоти. — Надявам се да ме простите и да не останете с впечатлението, че съм превишила правата си.

Минтака я целува по гладката, бледа буза.

— Сигурна съм, че Хатор ще бъде горда с теб, както съм и аз!