Чародей

Началникът хлъцва и зяпва в нея. Тя говори на изискания хиксосийски, използван от аристокрацията. Вдига фенера и ги разглежда внимателно. Дрехите им са прости, но чертите на лицата им го карат да учести дишането си. Ясно е, че са млади жени с високо положение. Всъщност, чертите им са смущаващо познати, макар в момента да не може да ги назове с име.

— Простете ме, благородни господарки — дудне войникът. — Взех ви погрешно за… — той млъква и Минтака се усмихва благо.

— Разбира се, че ти прощаваме. Ще занесеш ли една бележка на центурион Прен? — тя подава свитъчето.

Началникът се колебае за миг, преди да го вземе.

— Съжалявам, но ще трябва да почакате тук, докато получа разпорежданията му.

Връща се много бързо, при това тичешком.

— Страшно съжалявам, че ви накарах да чакате, благородни господарки! Моля, следвайте ме!

Завежда ги до голяма палатка от боядисано ленено платно, където следва още едно кратко забавяне, докато си шушукат с младшия офицер, на пост пред входа. След това ги въвеждат вътре. Мебелировката е оскъдна, а подът — застлан с кожи от дива коза, зебра и леопард. Върху тях седи някакъв мъж, заобиколен от карти и ръкописи, а в скута си държи табла с парче просеник и купчина печени на скара ребра. Когато момичетата влизат, той вдига глава. Лицето му е изпито, бузите — хлътнали и дори цветните панделки вплетени в брадата му не могат да скрият, че тя е по-скоро сива, отколкото черна. Едното му око е покрито с кожена лента. Другото ги гледа смръщено.

— Чичо Тонка! — Минтака стъпва в кръга светлина и сваля шала си. Мъжът бавно се изправя и я гледа втренчено. После внезапна усмивка озарява лицето му, а в единственото око светва радост.

— Не вярвах, че е възможно! — той я прегръща и повдига от земята. — Чух, че си ни напуснала и си преминала на страната на неприятеля.

Когато най-после я пуска на земята и тя се съвзема донякъде от тая проява на привързаност, Минтака казва едва поела дъх:

— Дошла съм да поговорим точно за това, чичо Тонка.

— Коя е тази с теб? — дой я разглежда и примигва с единственото си око. — В името на Сет, познавам те отнякъде.

— Това е принцеса Мерикара — казва Минтака.

— Избягалата жена на Наджа! Той ще се радва да те види отново. — Прен се усмихва. — Яли ли сте нещо, вие двете? — без да дочака отговор, вика на слугите да донесат още месо, хляб и вино. Двете момичета отново покриват глави, но след като слугите си излизат, Минтака сяда до Прен и понижава глас, за да не бъде разбрана от нечие ухо, близко до външната страна на палатката.

Той я изслушва мълчаливо, но изразът на лицето му се променя, когато тя разказва за оная страховита нощ, в която братята и баща й загинаха в огнения ад до Баласфура. На Минтака се струва, че забелязва сълза да блещука в ъгъла на окото му, но ясно си дава сметка, че такава проява на слабост не може да се очаква от един центурион. Прен извръща глава, а когато я поглежда отново, в окото му няма сълза и тя вижда, че е сгрешила.

Когато най-накрая свършва, Прен промълвя:

— Аз обичах твоя баща, почти толкова, колкото обичам теб, малко щурче, но онова, което предлагаш, е държавна измяна. — Помълчава известно време и допълва — Ще трябва отново да обмисля всичко. Но междувременно не бива да оставате там, откъдето сте дошли. Прекалено рисковано е. Ще останете под моите грижи, докато се разреши тая работа.

Когато се опитват да възразят, той ги прекъсва безцеремонно:

— Това не е молба, а заповед! — замисля се за миг. — Ще трябва да ви облека като двама от моите красавци. Това няма да изненада никого — широко известно е, че харесвам както филе, така и трътка.

— Мога ли поне да изпратя съобщение до Нефер Сети? — моли Минтака.

— Това също е свързано с голям риск. Имай търпение! Няма да трае дълго. Наджа е в хълмовете при Хатмия. След броени дни, ще започне поход към Исмаиля. Битката ще се реши преди пълната луна на Озирис да намалее — гласът му стихва съвсем. — А аз ще трябва да взема решение.

127

Мерен съзира отдалеч колоната на фараон Наджа да слиза по склона от Хатмийския проход към сухите области и пуска два от гълъбите, които му е дал Таита. Два са, за да е сигурно, че дори единият да попадне в ноктите на сокол или друг хищник, вторият ще се завърне благополучно. И двете птици имат по един червен копринен конец, вързан на крака — знак, че походът започва.

Мерен проследява достолепното придвижване на многохилядната колона през пясъците, а вечер приближава местата за водопой, за да подслушва водените на висок глас край лагерните огньове разговори.

На петата вечер цялата армия на Наджа е вече в пустинята, като челото й е преминало половината път до Исмаиля. Мерен минава зад колоната и преглежда изоставените вече водни складове. Открива, че те са или почти изцяло пресушени, или каквото е останало е взето в колите. Наджа е толкова убеден в победата си, че не осигурява по никакъв начин евентуално отстъпление. Нефер използва няколкото останали пълни делви, за да допълни собствените си мехове, а другите счупва.