Чародей

Сега Мерен препуска напред, успоредно на колоната, но достатъчно далеч на юг, за да остане незабелязан от нейните съгледвачи. Той изпреварва тежко натоварената, едва пъплеща колона и застава отпред. Присъединява се към основното ядро на отряда, съставен от петдесет бойни колесници, водени от най-опитните войни и теглени от най-добрите коне в армията на Нефер Сети. Спира, само колкото да напоят конете и да сменят сините вимпели на колесниците с червените на Наджа. Успокоява съвестта си, че това е напълно законна военна хитрост. След това полита по пътя, който армията на врага предстои да измине.

Оставените за охрана на водните запаси войници вижда приближаването на колесници от посоката, в която се намира армията. Виждат подменените вимпели и бдителността им е приспана. Мерен не им дава много време за разсъждения — налита като бесен отгоре им и посича всеки, комуто хрумне да окаже и най-малка съпротива. Оцелелите имат право на избор — смърт или дезертьорство. Повечето преминават на страната на Нефер Сети. Един удар с чук е напълно достатъчен за всяка делва и скъпоценната течност потъва в пясъка. Отрядът на Мерен продължава към следващия склад.

Когато най-сетне пред погледа му изниква Исмаиля, Нефер излиза да го посрещне и прегърне, информиран за успешното изпълнение на задачата. Наджа остава в пясъците без вода.

— Току-що спечели първата си златна Верига на доблестта — казва той на Мерен, — а рангът ти е най-добър сред десет хиляди — с радост отбелязва, че Мерен изглежда напълно възстановен от раните си и сега е строен, силен и потъмнял от слънцето на пустинята. — Ще командваш десния фланг в предстоящата битка.

— Фараоне, след като те зарадвах, искам да те помоля за една награда.

— Разбира се, стари приятелю. Стига да е в моя власт, ще я имаш!

— Моето място е до теб. Заедно минахме Червения път, нека бъдем заедно и в тоя бой. Нека бъда още един път твой копиеносец. Това е най-голямата чест, за която моля!

Нефер сграбчва ръката му и я стиска здраво.

— Ще бъдеш в колесницата ми още веднъж. За мен ще бъде тази чест! — пуска ръката му. — Няма време за повече приказки. Наджа не ще да е много след теб. Щом види, какво си сторил с делвите му, ще трябва да побърза.

И двамата поглеждат към пустинята, откъдето трябва да дойде врагът, но хоризонтът е пуст, а в страховитата пустош няма кой знае колко за гледане. Няма да чакат дълго, все пак.

128

Фараон Наджа спира и поглежда останките от своя воден запас. Макар предупреден от съгледвачите, той е смаян от размерите на бедствието. Бавно слиза от колесницата и приближава до разбитите делви. Парчета печена глина хрущят под подметките на сандалите му и обичайното ледено самообладание му изневерява. Рита една делва, после застива със свити на кръста юмруци, вперил бесен поглед на запад. Малко по малко се овладява и дишането му става равномерно. Отива при щаба си.

— Ще заповядаш ли да се върнем? — пита неуверен глас.

Наджа отговаря студено:

— Следващият страхливец, комуто мине през главата подобна мисъл, ще бъде съблечен и вързан гол зад колесницата ми! Така ще го върна в Египет! — Всички свеждат очи и започват да ровят пясъка с върха на сандалите си.

Наджа сваля синята бойна корона и когато един от копиеносците му подава ленена кърпа, бърше потта от бръснатото си теме. Пъхнал короната под мишница, той дава нови разпореждания.

— Да се съберат всички водни мехове от цялата армия! От този момент, контролът върху разпределението на водния запас е в мои ръце. Никой няма да пие без мое разрешение! Кон или човек. Всички бойни колесници да излязат в челото на колоната, даже и преновите от ариергарда. Всички останали да продължават, кой както намери за добре. Аз ще избързам с кавалерията и ще завладея изворите край Исмаиля.

129

Хесерет подава глава от шатрата и вика към началника на охраната:

— Какво се е случило, човече? Това е свещена царска територия. Какво търсят тук тия простаци? — тя сочи мъжете, които вземат водните мехове от каруца с неин личен багаж, разпрегната редом с шатрата. — Какво смятат, че правят тези хора? Как се осмеляват да докосват водата ни? Още не съм се къпала. Кажи им веднага да оставят меховете на място!

— Това е заповед на фараона, божествения ти съпруг, царице — обяснява капитанът, макар сам той да е силно разтревожен от перспективата да остане без вода насред тая ужасна пустиня. — Казват, че всичката вода била необходима за конния авангард.

— Подобна заповед не се отнася до мен, божествената царица на Египет. — Хесерет започва да пищи — Оставете тия мехове по местата им!

Войниците се колебаят, но началникът им докосва върха на кожения шлем със сабя и казва:

— Прости ме, царици, но заповедта гласи да ги взема!

— Осмеляваш се да ми противоречиш? — крещи Хесерет в лицето му.

— Моля да ме простиш и да влезеш в моето положение, царице, имам заповед! — държи на своето мъжът.

— В името на Озирис, ще накарам да те удушат, а тялото ти да изгорят, ако продължаваш да ми противоречиш!

— Заповедта…