Чародей

Нефер остава на място и чака. Злостните обиди на Наджа още звучат в ушите му и цялото му същество е обзето от неудържим порив да се откаже от внимателно подготвения план и да се втурне стремглаво срещу изменника и да прониже предателското сърце. С огромни усилия успява да отхвърли това изкушение и вдига сабята. Описва три бързи дъги и отрядите мигновено реагират. Подобно на ято птици, натъкнали се на опасност или на рибен пасаж, нападнат от баракуда, те рязко свърват встрани и обръщат по пътя, от който са дошли. Сякаш ръководени от един общ мозък, всички колесници се устремяват назад в панически бяг.

Първата редица на Наджа се е приготвила за сблъсък и като не среща съпротива, загубва ритъма, също като стъпил на липсващо стъпало човек. Докато се окопитят, Нефер печели още стотина крачки преднина. Колесниците се прегрупират бързо в колона по четири.

Наджа се втурва напред, но след триста стъпки фланговете му опират в ниски каменни стени, разположени под малък ъгъл спрямо линията на атаката. Вече не могат да спрат и фланговете се притискат отляво и отдясно към центъра. Като талазите на пълноводна река, попаднала в устието на тясна клисура. Главини се опират до главини, конете са принудени да си отстъпват път едни на други. Устремът на атаката намалява, когато колесници и коне се превръщат в една плътна маса.

В този фатален момент, над множеството се разнася сигнал от овчи рог и над десетките ниски стени се показват главите и раменете на стрелци с прашки и лък. Стрелите са вече на тетивата и стрелците огъват късите, двойно извити лъкове. Задържат ги за миг в това положение, като внимателно избират целта си. Първият залп е винаги най-важен.

Прашкарите завъртат страховитите си оръжия с две ръце, за да устоят на удесеторената тежест на керамичната топка, легнала в кожена ивица в края на сдвоена връв. Прашките описват със свистене смъртоносни кръгове над главите на стрелците.

Първите отряди на Наджа са навлезли дълбоко във фунията, когато се чува нов сигнал и облаци стрели политат към тях. Заповедта гласи, да се поразяват конете и командирите. Стрелите летят почти без шум, ако не се смята тихото жужене на перата, но разстоянието е късо и попаденията в човешка плът наподобяват шума от хвърляни в тиня шепи чакъл. Първата редица колесници е поразена смъртно. Конете падат, возилата се скупчват върху труповете им, блъскат се безконтролно в стените, подскачат във въздуха и се обръщат настрани.

Сега прашкарите изпращат своите глинени послания и те намират целта си със свръхестествена точност. Топките печена глина са с размера на зрял нар, но тежат като да са от слонова кост. Те са в състояние да счупят човешки или конски череп, крайник или ребро, все едно са сухи съчки. Запратени срещу втората редица нападатели, те предизвикват страхотно опустошение.

Следващите колесници не са в състояние да спрат и връхлитат в хаоса. Те се разбиват и трошат, със звуците на обхваната от стихиен пожар млада гора. Някои от дългите стръки се чупят и остри дървени парчета пронизват като с копия конете. Колела се чупят или изхвърчат цели от осите си. Мъже излитат от колесниците и падат под копитата на подивелите от ужас коне.

Нефер дава очаквания знак и тълпа пехотинци излита от укритията си, за да освободи от бодливите клони предварително оставени от двете страни проходи в стените.

Колесниците на Нефер излитат светкавично една след друга в свободното пространство. Вече нищо не им пречи и те могат свободно да маневрират из полето. Връщат се назад покрай стените, за да връхлетят върху ариергарда на Наджа.

Сега двете армии се вкопчват една в друга, като сплели рога бикове. Не всички колесници на Наджа са увлечени в капана. Времето не е стигнало. Останалите на свобода возила сега се хвърлят към Нефер, за да започне традиционната схватка с колесници. Те нападат, бързо се оттеглят, разгръщат и отново нападат. Отрядите се разчленяват на по-малки подразделения, а отделни колесници се впускат в ожесточени двубои — ос до ос, гърди до гърди.

Въпреки тежките загуби, нанесени при първия сблъсък, Наджа все още разполага със значително числено превъзходство. Битката се развива с променлив успех и Нефер се вижда принуден да вкарва все по-голяма част от скритите в уади части в действие. И ето, пристигат и последните. Всички сили са включени. До последната колесница. Но не са достатъчни. Малко по-малко хората му губят почва, поради огромната численост на врага.

Нефер безуспешно се опитва да открие златната колесница с царския вимпел, в прахоляка и тътена на битката. Знае, че ако принуди Наджа да приеме двубой и го убие, ще може въпреки всичко да разчита на победа. От Наджа няма и помен. Може да е паднал в първия сблъсък, може да лежи някъде убит или ранен.

Нефер съзира колесницата на Хилто, притисната недалеч, между две вражески. Старият войн е паднал на земята ранен. Отрядът му вижда това и се пръска объркан. Ледената ръка на отчаянието сграбчва сърцето на Нефер. Губят сражението.