Чародей

Нефер се навежда от гърба на коня, изтръгва от земята синята сабя и подгонва Наджа. Той чува приближаващия конски тропот и се обръща. Черният грим се е стекъл на вадички по лицето му, изкривено от безумен ужас. Знае, че не може да избегне страховитата мъст, надвиснала върху него. Пада на колене и вдига ръце. Нефер спира коня с плясване по шията и остро изсвирване, скача на земята и застава над Наджа.

— Милост! — хлипа той. — Отстъпвам ти двойната корона и цялото царство! — Влачи се в краката на Нефер.

— Това вече е в ръцете ми! Липсва ми само едно нещо. Мъст!

— Милост, Нефер Сети, в името на боговете и за благото на сестра ти, Хесерет, и детето, което носи в утробата си! — Внезапно в ръката му лъсва кинжал и той рязко замахва към слабините на Нефер. Нефер извива тяло и острието раздира хитона му. Кинжалът излита във въздуха, избит с удар на синята сабя.

— Възхищавам се от твоето постоянство. Оставаш верен на природата си до самия край! — Нефер се усмихва студено. — Ще проява към теб милостта, която ти показа спрямо баща ми, фараон Тамоз. — Пронизва гърдите на Наджа и сабята се показва между плещите му. На лицето на мнимия фараон се изписва болезнена изненада.

— Ти оскверни това свещено острие. Сега го измивам в кръвта ти. — Нефер измъква сабята, за да я забие дълбоко още веднъж.

Наджа пада с лице в праха, вдишва още един път с усилие, но въздухът от дробовете му бълбука в кървав фонтан от раната между плещите, той потръпва и умира.

Нефер връзва глезените му за висналите краища от хамута на Крус, възсяда и го повлича през полето. Вълна след вълна, приветствени възгласи се надигат при преминаването му, докато стига крепостните врати. Срязва въжето и оставя тялото на Наджа да се валя в праха.

— Да се нареже узурпатора на толкова части, колкото са областите на страната и да се изпрати по една част във всяка! Нека поданиците на Египет видят с очите си плодовете на предателството и цареубийството!

След това вдига поглед към фигурата, изправена на наблюдателната кула на крепостта и поздравява с окървавено синьо острие. Таита вдига дясна ръка в отговор и пръстенът на Наджа светва с тъмночервено сияние.

Таита е прекарал целия ден тук. Каква ли е ролята му в тази битка? Дали щяхме да победим без негова помощ? Няма отговор за тия въпроси и той ги зарязва. Изкачва се до върха на кулата и застава редом с Таита. Обръща се към войниците.

Благодари им за храбростта и честно изпълнения дълг. Обещава им награди, дял от плячката, войнски отличия и повишения.

Докато изброи всичко, слънцето започва да се спуска през пурпурен, буреносен облак към хоризонта. Приключва речта с призив за молитва:

— Посвещавам тази победа на златния Хор, сокола на боговете! — казва той и докато се моли, всички виждат необикновено знамение. Едничък слънчев лъч пробива облака и осветява кулата. Короната и сабята на Нефер хвърлят сини отблясъци.

В същия миг, отгоре се разнася див писък. Всички вдигат глави към небето. Тълпата ахва. Над Нефер кръжи царски сокол. Той описва три кръга, надава отново странния писък, а после полита по права линия, с бързи резки махове на крилете към мрачния източен хоризонт, за да изчезне в него.

— Божествен благослов! — крещят войниците. — Привет, фараоне! Дори боговете те поздравяват!

Щом остават сами обаче, Таита промълвя тихичко, така че никой друг да не чуе:

— Соколът донесе предупреждение, а не благослов!

— Какво предупреждение? — пита тихо Нефер.

— Когато птицата изписка, чух вика на Минтака — шепне Таита.

— Минтака! — в разгара на битката Нефер е забравил за нея. — Какво спомена за нея Прен? — обръща се към стражата и крещи — Прен! Къде е центурион Прен?

Прен идва начаса и коленичи пред фараона.

— Ти заслужи най-дълбока благодарност — казва Нефер. — Без твоя помощ, нямаше да победим. Твоята награда ще бъде много по-голяма от тази на останалите командири.

— Фараонът е великодушен.

— Ти каза нещо за принцеса Минтака в началото на битката. Мислех, че е скрита в храма на Хатор в Аварис. Къде я видя ти и кога?

— Фараонът е заблуден. Принцеса Минтака не е в храма. Тя ми донесе твоето послание. Не можех да я взема с мен, затова я оставих в пустинния си лагер, преди два дни. Това е на пътя за Хатмия.

Ужасно предчувствие стяга гърдите на Нефер.

— А кой друг се намира в този лагер?

— Няколко жени от двора, принцеса Мерикара, която пристигна с Минтака и царица Хесерет…

— Хесерет! — Нефер скача на крака. — Хесерет! Ако Минтака и Мерикара са в ръцете й, какво ще стори с тях, като научи, че съм убил съпруга й? — фараонът прави няколко крачки и вика Мерен.

— Минтака и Мерикара се намират в голяма опасност! — казва му той.

— Откъде знаеш? — Мерен изглежда объркан.

— От Прен. Освен това, Таита съзря предупреждение в писъка на сокола. Трябва да тръгнем на секундата!

131