Чародей

Забелязва колона бойни колесници на противника да обхожда скритите зад стените стрелци в гръб и да ги поразява с къси копия и стрели. Пехотинците се пръскат и бягат с крясъци — безредна, уплашена тълпа — и ужасът им е заразителен. Нефер си спомня мрачно таитовия израз „ефект на птичката — излети ли една, всички излитат“.

Нефер вижда, че армията му ще бъде разгромена и вика окуражително към най-близките колесници, опитва се да ги въодушеви, като връхлита първото попаднало му вражеско возило и съсича екипажа с десетина саблени удара. Впуска се подир друга, но Дов и Крус са вече изтощени и врагът се измъква невредим.

Внезапно чува вика на Мерен:

— Виж, фараоне! — той сочи на изток към пустинята. Нефер обърсва пот и вража кръв от лицето си с ръка и вперва поглед натам.

Вън от всякакво съмнение е, че всичко свършва — битката е загубена. Пристига нова вълна колесници. Нефер няма представа откъде са се взели. Убеден бе, че Наджа е вкарал всички сили в боя. Това вече няма значение.

— Колко ли са? — пита Нефер, а душата му се изпълва с черно отчаяние.

— Двеста — гадае Мерен. — Може би повече. — Гласът му е тъжен.

— Всичко свършва, фараоне! Ще умрем с оръжие в ръка!

— Последна атака. — Нефер крещи към най-близките колесници — След мен, момчета! Да умрем достойно!

Чуват се прегракнали възгласи и колесниците се разгръщат от двете му страни. Дов и Крус сякаш получават нови сили и рехавата редица сини колесници се устремява срещу неприятеля, за да го срещне гръд с гръд. Приближили, те забелязват, че над първата колесница се вее центурионски вимпел.

— В името на Хор, аз го познавам! — крещи Мерен. — Това е Прен, стария педераст.

Вече са достатъчно близо и Нефер също разпознава сухата фигура, с превръзка на едното око. Виждал го е в свитата на Апепи, когато водеха мирните преговори в храма на Хатор. В същия чудесен ден, когато за пръв път погледът му падна върху Минтака.

— Не идва съвсем навреме — мрачно отбелязва Нефер, — но може би ще успеем да отървем следващото поколение млади момчета от любовните му попълзновения.

Кара право срещу Прен, като цели да го принуди да отбие и така да разкрие фланга си за удар с късо копие. Когато приближават още малко обаче, Мерен крещи смаян:

— Вимпелът му е син! — прътът на вимпела е огънат назад, поради което до този момент Нефер не го вижда, но Мерен има право: Прен развява синия цвят на династия Тамоз, както и всички останали колесници.

Прен забавя ход и слага дясна ръка напреко на гърдите — поздрав към Нефер — и вика с мощен глас, който се извисява над общия шум:

— Привет, фараоне! Да си жив десет хиляди години, Нефер Сети!

Слисаният Нефер отпуска приготвеното за хвърляне копие и спира конете.

— Какви са заповедите, фараоне? — крещи Прен.

— Що за история е това, пълководецо Прен? Защо искаш заповеди от мен?

— Принцеса Минтака ми предаде твоето послание и аз идвам, за да се поставя под твое командване и да помогна да отмъстиш за смъртта на цар Апепи и фараон Тамоз.

— Минтака? — Нефер е объркан. Той все още вярва, че тя е затворена в светилището на храма в Аварис. После войнският инстинкт надделява и той оставя тези мисли настрани. По-късно ще има достатъчно време за тях.

— Добра среща, центурион Прен! Идваш точно навреме! Разгърни колесниците си заедно с моите и да пометем това поле от край до край!

Устремяват се заедно напред и разбитите, пръснати отряди на Нефер виждат разветите сини флагове, чуват бойния възглас „Хор и Нефер Сети!“, както и зова на роговете и сърцата им се изпълват с ново въодушевление. Червените отряди на Наджа Киафан не са в много по-добро състояние от неферовите и съпротивата, която оказват на тази новопристигнала и нечакана сила, е слаба и неорганизирана. Бият се още известно време, но духът им е вече смазан. Някои скачат от колесниците, падат на колене и молят с вдигнати ръце за пощада, крещят славословия за Нефер Сети. Примерът им е заразителен и скоро полето се застила с коленичили, скандиращи фигури.

Нефер кръстосва полесражението и търси Наджа. Усеща с душата си, че победата няма да е пълна, ако не отмъсти за баща си. Приближава до стените, където за последен път го е забелязал, начело на армията. Минава през остатъци от разбити колесници, край умиращи коне и мъже, през разхвърляни безредно трупове. Макар по-голямата част от противниците да са избити или заловени в плен, отделни малобройни групи продължават да се бият. Хората на Нефер не проявяват никаква милост и ги съсичат, дори когато правят опит да се предадат. Нефер се намесва, за да спре клането и да запази живота на пленниците, но хората му са озверели от стръвта на боя и още десетки загиват, преди да успее да направи нещо.