Чародей

Стигнал ниската стена, Нефер спира колесницата. От височината на платформата може да разгледа тясното пространство, в което подмами първите легиони на противника. Счупени колесници са натрупани една връз друга, като останки от разбита в бурно море флотилия. Някои оцелели коне са успели да се изправят и сега стоят все още запрегнати в преобърнати колесници. Вижда прекрасна дореста кобила, застанала на три крака, а предния ляв виси счупен от глинена топка. До нея стои вран жребец, с провесени от рана в корема черва. Всяка колесница е заобиколена от ранени и убити. Някои все още мърдат и стенат, зоват боговете и майките си да им дадат вода и помощ. Други седят, с отнесен поглед и виснали ченета, смазани от агонията на болките. Един се опитва да изтръгне с немощни пръсти дълбоко забита в корема му стрела. Нефер търси с поглед тялото на Наджа, но всичко е хаос и мнозина не се виждат, затрупани под колесници и тела. И ето, пред очите му изниква царската позлата, а вимпелът на Наджа Киафан се валя в локва застиваща кръв.

— Трябва да го открия — казва Нефер. — Трябва да съм сигурен, че е убит! — Скача от колесницата.

— Ще ти помогна да го намериш. — Мерен връзва конете за стената. Нефер я прехвърля и се катери през купищата отпадъци, за да стигне до позлатената колесница. Тя лежи на една страна, но в нея няма никого. Единият кон е още жив, но със счупени предни крака и поглежда Нефер с печални очи. Той взема късо копие от стойката в колесницата и го убива с удар зад ухото. Мерен се навежда внезапно и надава вик. Вдига трофея си високо във въздуха и Нефер вижда, че това е синята корона на Наджа.

— Трупът на свинята трябва да е наблизо! — вика Нефер. — Не би се лишил от това нещо — твърде скъпо му е!

— Провери под колесницата! — вика в отговор Мерен. — Може да е затиснат отдолу. Ще ти помогна. — Приближава Нефер, като прескача отломките и в този момент младият фараон долавя някакво движение. Мерен крещи:

— Внимавай! Отзад!

Нефер прикляка и се обръща. Наджа се изправя иззад обърнатата колесница, където е клечал до момента. Бръснатата му глава е лъскава и бяла като яйце на щраус, а погледът му свети с див блясък. Синята сабя на Тамоз е още у него и той замахва с две ръце към главата на Нефер. Викът на Мерен го спасява, той прикляка и тя изсвистява отгоре. Неговата сабя е още в ножницата, но в ръката си държи копието, с което дари милосърдна смърт на осакатеното животно. Нанася инстинктивен удар към гърлото на Наджа, но той е бърз и отскача. Това дава възможност на Нефер да изтегли сабята, а Наджа отстъпва и се оглежда. Вижда идващия на помощ с обнажена сабя Мерен, вижда и вързаните за каменната стена Дов и Крус. Атакува отново Нефер, след което хуква с все сила. Нефер хвърля късото копие подире му, но не улучва. Наджа стига стената. Скача отвъд нея, освобождава конете с един удар на синята сабя и скача в колесницата. Не държи юздите в ръце, но грабва бича и шибва Крус и Дов през задниците. Стреснатите животни се хвърлят напред и след няколко крачки вече летят в галоп.

Нефер стъпва на стената и вижда отдалечаващия се през равнината Наджа. Поема си дълбоко дъх и изсвирва. Силен остър звук, до болка познат на Дов и Крус. Те вдигат глави, предат с уши и ги извръщат към източника на звука. Крус преминава в равен бяг и завръща рязко. Дов го следва в красива хармония. Колесницата се накланя рязко при острия завой и Наджа трябва здраво да стисне страницата, за да не бъде изхвърлен на земята. Двата коня бързат към мястото, където стои Нефер. Наджа възстановява равновесието си и вдига сабя, готов да удари, щом приближи достатъчно. Нефер знае отлично, че бронзовата му броня не може да устои на страховитата сабя. Да се опълчи срещу фехтувач от класата на Наджа, въоръжен с нея, би било равносилно на самоубийство.

Когато конете минават под него, Нефер се хвърля с лекота на гърба на Крус и го насочва с колене назад към откритата равнина. Обръща се и вижда, че Наджа се прехвърля върху стръката, за да стигне до него.

Нефер се навежда от гърба на коня и със собствената сабя срязва възела на оплетеното от кожени ремъци въже, което свързва впряга с колесницата. Тя продължава сама и завива встрани. Теглото на Наджа навежда стръката надолу и тя се забива в меката почва. Засилената колесница се превърта във въздуха, а Наджа излита във въздуха. Пада върху рамо и въпреки трясъка от разбитата колесница, Нефер ясно чува хрущенето на счупени кости.

Нефер обръща Крус и се спуска към Наджа. Той се е изправил на крака с болезнени усилия и стои, притиснал повредената дясна ръка към гърди. При падането си е изпуснал сабята. Тя трепти забита в земята на десет стъпки от него. Чудесното оръжие хвърля синкави отблясъци, а украсената със скъпоценни камъни ръкохватка се люлее.

Наджа се помъква към сабята, но в същия миг съзира устремения към него Крус. Лицето му добива цвета на студена пепел, той се обръща и побягва.