Чародей

— Мръсна богохулнице! — нахвърля се върху нея Хесерет. — Наджа Киафан беше бог и твой съпруг. — Лудостта я завладява все по-силно. — Ти трябваше да му бъдеш покорна съпруга, но го предаде! Ти го посрами и опозори!

— Моят съпруг е Мерен — отвръща Мерикара. — Аз презирам това същество, което ти наричаш свой съпруг. Той уби баща ни и напълно заслужава наказанието, което е понесъл от Нефер.

— Мерен е прост войник, а Наджа е и беше бог!

Макар устните на Мерикара да са подут и напукани от жажда и слънце, тя се усмихва.

— Мерен е по-голям бог от всички Наджи. Аз го обичам. Той скоро ще дойде, а ти ще направиш най-добре, ако ни освободиш с Минтака начаса, защото двамата с Нефер ще те накарат скъпо да платиш за поведението си.

— По-спокойно, скъпа — шепне Минтака. — Тя е луда. Виж очите й. Не я предизвиквай! Тя е способна абсолютно на всичко.

Хесерет отдавна е прекрачила границите на благоразумието и задръжките.

— Ти обичаш обикновен войник? — пита тя. — Осмеляваш се да го сравняваш с моя съпруг, фараона на цял Египет? Тогава ще имаш колкото щеш войници!

Обръща се към началника на охраната.

— Измъкни тази свиня от гнусната й клетка!

Капитанът се колебае. Предупреждението на Мерикара го стряска: Нефер и хората му ще бъдат съвсем скоро тук.

Хесерет проявява нещо като самоконтрол и нарежда:

— Заповядвам ти, войнико, подчини се или ще понесеш последиците! — Старшият дава неохотно знак на войниците, те прерязват ремъците, с които са вързани китките на Мерикара и я извличат за глезените навън.

Краката и китките на момичето са посинели и подути на местата, на които са се впивали въжетата и тя едва стои права. Лицето и крайниците й са обгорени до кръв от безпощадното слънце, а разчорлената й коса виси на разбъркани къдри.

Хесерет се оглежда и вижда едно свалено за ремонт колело от колесница, подпряно на оградата.

— Дайте тук това колело! — заповядва тя и двама души го дотъркулват до посоченото място. — Вържете кучката за него! Не, не така! Разкрачена! С широко разтворени крака и ръце, та да приема любовниците си — войници.

Мъжете се подчиняват и привързват глезените и китките на Мерикара към шината, раздалечени едни от други. Хесерет се изправя над нея и плюе в лицето й. Мерикара й се присмива с напукани устни.

— Ти си луда, сестрице! Мъката ти е взела ума. Жал ми е за теб, но нищо не може да ти върне Наджа. Когато гнусните му дела бъдат сложени на везните на справедливостта, чудовището пред вратите на рая ще погълне черното му сърце и той ще потъне в пълна забрава.

Хесерет срязва с върха на кинжала си и двете й бузи — повърхностни плитки рани, които обаче кървят обилно. Кръвта капе по предницата на хитона. Хесерет разпаря с ножа ленената материя. След това разкъсва дрехата с ръце от яката до подгъва. Отдолу Мерикара е гола.

Невидяло слънце, тялото й е бяло и нежно. Гърдите са малки, с вирнати розови пъпки, корема плосък, а космите в основата му приличат на копринено гнездо.

Хесерет отстъпва и гледа войниците един по един.

— Кой ще е пръв?

Всички зяпат стройното голо тяло, вързано за колелото.

Минтака вика от кафеза:

— Внимавайте какво правите! Нефер Сети ще бъде тук съвсем скоро, а това е неговата сестра!

Хесерет се обръща към нея.

— Затваряй отровната си уста! След нея си ти. Наоколо има десет хиляди мъже и вие ще задоволите повечето от тях, преди да свърши денят. — После се обръща към войниците — Хайде де, вижте само тая свежа плът. Не щете ли да я опитате? Виждам как се дървите под робите.

— Това е лудост! — шепне старшият, но не може да откъсне очи от бялото тяло. — Тя е принцеса от династия Тамоз.

Хесерет грабва копието на най-близкия войник и го стоварва върху гърба му.

— Хайде, нещастнико, да не си останал без ташаци? Дай да видим как ще го завреш в тая сладка дупка!

Мъжът отстъпва като разтрива удареното място.

— Ти си луда! Кой знае какво наказание ще ми измисли Нефер Сети.

Обръща се и светкавично изчезва към колоната бежанци, която не престава да се точи пред портала на лагера. Другарите му се забавят само миг. Един промълвя:

— Тя е луда! Нямам никакво намерение да дочакам Нефер Сети да завари сестра си в това положение! — Хуква към изхода, а останалите го следват по петите.

Хесерет тича след тях.

— Върнете се ви казвам! Това е заповед! — Войниците се смесват с тълпата и изчезват. Хесерет хваща за ръката огромен нубийски стрелец и се мъчи да го завлече в лагера.

— Ела с мен! Знам ви аз, черни животни, хуйовете ви са като на слон и не обичате да ги държите без работа. Имам нещо за теб, което ще ти хареса.

Стрелецът я отблъсква със сила.

— Остави ме на мира, курво! Нямам време за такива като теб точно сега.

Тя гледа втренчено подире му, докато нубиецът се отдалечава с дълги крачки по претъпкания път.

— Мене ли бе, животно? Как се осмеляваш да обиждаш царицата на Египет?

Като хлипа и брътви несвързано тя се влачи назад към лагера. Минтака вика от клетката: