Чародей

После четиримата застават пред клетката и се вторачват в нея. Минтака остава напълно неподвижна и спира да диша. Представя си, що за отвратителна гледка е и се опитва да мине за мъртва.

— Тая пък смърди като свиня! — обажда се друг глас. — Предпочитам да си свърша работата при господарката Палм и петте й щерки. — Всички се засмиват на шегата, а след това се пръскат из лагера за плячка. След като се махат с награбеното, Минтака наблюдава растящите сенки по отъпканото оградено пространство, докато шумът от минаващи хора, животни и коли бавно заглъхва. Последните минават малко преди залез и над лагера увисва мъртвата тишина на пустинята.

През нощта Минтака се унася, победена от изтощение и всепроникващо отчаяние. Когато се пробужда, съзира бледото тяло на Мерикара, разпънато под лунната светлина и непоносимата скръб я завладява отново.

Зората идва и слънцето изгрява, но единствените шумове си остават ромоленето на вятъра в бодливите клонаци на оградата и собствените й ридания сегиз-тогиз. Но те стават все по-тихи, все по-слаби и още един безводен ден си отива.

После дочува ново, далечно бръмчене, което прераства в тих тропот и тя разбира, че са колесници, които приближават с голяма скорост — чува удари на копита, човешки гласове и всичко става все по-силно и по-силно, докато накрая познава един от гласовете.

— Нефер! — иска да извика любимото име, но от гърлото й излиза дрезгаво скърцане. — Нефер!

Той я съзира в миг и тича към клетката. Откъсва вратичката от пантите с голи ръце, после вади кинжала и прерязва ремъците. Внимателно я измъква от вонящата клетка и я притиска към сърцето си. Хълца и я носи към палатката.

— Мерикара! — шепне тя, с напукани, подути устни.

— Таита ще се погрижи, но ми се струва, че е късно. — Минтака поглежда през рамото му и вижда, че Таита и Мерен са освободили тялото от ремъците и са измъкнали окървавеното оръжие от него. Сега покриват измъченото, осакатено тяло с чисто парче бял лен.

Минтака затваря очи.

— Капнала съм от изтощение и мъка, любими, но твоето лице е най-скъпото и красиво нещо, което мога да си представя. Сега трябва малко да си почина! — И тя губи съзнание.

133

Минтака се измъква бавно от обятията на съня, сякаш напуска бездънна, обитавана от демони бездна.

Когато отваря очи, демоните, тревожили съня й, се разбягват и тя различава с огромно облекчение двата най-обичани образа в своя живот. Таита седи от едната страна на постелята, а Нефер — от другата.

— Колко време? — пита тя. — Колко време ме нямаше?

— Едно денонощие — отвръща Таита. — Дадох ти опиум.

Тя посяга към лицето си и напипва дебел слой мехлем. Отпуска ръка към Нефер и отронва:

— Грозна съм.

— Не! — отвръща той. — Ти си най-красивата жена, върху която е спирал погледът ми и аз те обичам повече, отколкото имам думи да изразя.

— Не ми ли се сърдиш, че не те послушах?

— Ти ми дари короната и страната. — Той клати глава и една от сълзите му я парва по лицето. — Освен това, ти ме дари с любовта си, което е повече от всичко останало. Как бих могъл да ти се сърдя?

Таита се надига и тихо излиза от шатрата и те прекарват целия ден сами, като си приказват тихичко.

Вечерта Нефер свиква останалите. Когато всички са събрани около постелята на Минтака, Нефер ги оглежда един по един: Таита и Мерен, Прен, Соко и Шабако, който едва върви, скован от получените при Исмаиля рани.

— Събрах ви, за да присъствате при въздаването на справедливост — съобщава Нефер и се обръща към стражите.

— Доведете жената, наречена Хесерет! — заповядва той.

Минтака понечва да седне, но той я тласка нежно назад върху възглавниците.

— Къде? Как я намери?

— Съгледвачите ни я заловиха на пътя за Исмаиля — отвръща Нефер. — Отначало не могли да я познаят и не повярвали на твърдението й, че е царица. Помислили я за луда.

Въвеждат Хесерет. Нефер й е позволил да се изкъпе и облече в чисти дрехи, а Таита се е погрижил за раните по лицето и тялото й. Тя отърсва ръцете на стражата от себе си и оглежда присъстващите, с царствено вдигната брадичка.

— Прострете тела в нозете ми! — заповядва тя на изправените пред нея мъже. — Аз съм царица!

Никой не помръдва и Нефер казва:

— Дайте й стол.

След като сяда, той я гледа толкова сурово, че Хесерет закрива лице с длани и заплаква.

— Ти ме мразиш! — фъфли тя. — Защо ме мразиш?

— Минтака ще ти каже защо — отвръща той и се обръща към момичето в постелята. — Разкажи ни как умря принцеса Мерикара!

Минтака говори близо час и през цялото време никой не помръдва и не издава звук, освен, за да ахне от ужас на някои места от разказа. Накрая Нефер пита Хесерет:

— Ще отречеш ли нещо от казаното?

Хесерет отново гледа сурово.

— Тя беше курва, която посрами съпруга ми, фараона на Египет. Тя заслужи смъртта си, а аз съм доволна и горда, че можах да се превърна в инструмент на справедливостта.

— Даже и в този момент бих могъл да ти простя — мълви Нефер тихо, — да бе показала, макар зрънце съжаление.

— Аз съм царица. Аз стоя над дребнавите ви закони.

— Вече не си царица — отвръща Нефер и тя гледа объркано.

— Аз съм ти сестра. Не можеш да ми сториш зло.